3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
Гр.София, 07.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1097/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ажур ТДМ“ ООД София срещу Решение на СГС, ГО, ІІ „Б“ състав, от 20 октомври 2017 г. по в.гр.д.№ 15922/2016 г., с което е потвърдено решение на СРС, 40 състав, по гр.д.№ 5505/2014 г. от 8.09.2016 г., с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 365 ЗЗД за следните суми – 3600 лв. по договор за одит № 78/2008 г., 9045 лв. по договор за одит № 13/2009 г., 8 892 лв. по договор за одит № 2/2010 г. и 9 576 лв. по договор № 13/2011 г. или общо 31 113,66 лв.
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявен по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.365, ал.1 ЗЗД за установяване дължимост на вземане в размер на 31 113,66 лв. на „Ажур ТДМ“ ООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД София по споразумителен протокол от 21 март 2012 г. с нотариална заверка на подписите ведно със законната лихва, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 58697/2012 г. на СРС, 40 състав. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради подсъдност на спора на окръжен съд по правилата на родовата подсъдност. Твърди се, че предявеният иск е един, цената му е 31 113,66 лв. и съгласно чл.104 т. 4 ГПК е подсъден на СГС като първа инстанция. Претендира се обезсилване на решението. В отношение на евентуалност се претендира отмяната му като неправилно и уважаване на иска за установяване на вземането, дължимо на основание споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация „Напоителни системи“ ЕАД изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол решение по въззивно търговско дело с цена на иска над 20 000 лв., същото не е връчено на страните, поради което следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима.
С нея е наведен довод за недопустимост на въззивното решение с оглед критерия цена на иска, въведен с чл.280 ал.3 т. 1 ГПК. Съдът е длъжен и служебно да следи за спазване на съдопроизводствените правила, обуславящи допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото. Това задължение се разпростира и в стадия на селектиране на жалбите в производството по чл.288 ГПК.
Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката се извършва с решението по чл.290 ГПК.
В случая при предприети от съда действия по отстраняване на нередовност на исковата молба, отнасяща се до основанието на иска, с разпореждане от 12.04.2017 г. за оставяне на ИМ без движение, не са отчетени специфичните особености на предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск като средство за защита на признато за заповедното производство вземане. Рамките и предметът на основното исково производство са предопределени от заповедното производство и евентуално уточняване на основанието и петитума не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост, обусловена от неподсъдност на спора на районния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ “Б“ състав, от 20 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д.№ 15922/2016 г. по описа на същия съд.
УКАЗВА на касатора „АЖУР ТДМ“ ООД да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на сумата 622,28 лв., представляваща държавна такса, по сметка на ВКС. След представяне на платежния документ в деловодството на Търговска колегия делото да се докладва на Председателя на Второ т.о., за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: