4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 15.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2460 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. против решение № 78/24.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 53/2015 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че исковете са неоснователни. Съдът е приел за неоснователен и недоказан доводът на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд-неуказване на ищцата да ангажира доказателства ,с които да обоснове въведеното от нея възражение за злоупотреба с право от страна на ответника. Прието е от състава на въззивния съд, че за законосъобразността на уволнението на посоченото уволнително основание е достатъчно липсата на необходимото за заеманата длъжност образование да е настъпила след сключването на трудовия договор,поради повишаване на изискванията за длъжността и лицето да не е отговоря на променените условия-образование за заемането й, обстоятелствата,установени от работодателя, в чиято доказателствена тежест е да докаже фактическия състав на приложеното уволнение. С оглед нуждите на производствената и служебната работа, работодателят е този, който разполага с правомощията да определи вида на специалността и да въведе по-високи изисквания за образование. В. съд е приел, че тези промени могат да бъдат въведени с длъжностната характеристика-както е в конкретният случай, а преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол и тъй като към момента на уволнението ищцата не е притежавала въведеното като изискване з заемане на длъжността образование-висше юридическо, законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.І,т.6 от КТ. Доколкото във въззивната жалба са въведени твърдения за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право от работодателя, състава на въззивната инстанция е изложила мотиви в тази насока, като е прието, че не е налице злоупотреба с право. В тази насока, съдът е приел, че не е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, макар в доклада по делото да не е указана тежестта от доказването на този относим факт, която е на ищцата по делото. В тази връзка, в рамките на въззивното производство, съдът не е допуснал поисканото във въззивната жалба доказателствено средство – свидетелски показания, за установяването от страна на ищцата, на нейното твърдение по наличието на злоупотреба с право, като е приел, че това основание за незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение не е въведено с исковата молба в спора, поради което и не следва да се изготвя нов доклад по делото с който да се разпредели доказателствената тежест за това обстоятелство, както и да се допуска поисканото доказателствено средство.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, относно задължението на съда, при наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради злоупотреба с право от страна на работодателя, да укаже на ищеца, че е в негова тежест да представи доказателства за твърдението си, в доклада по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, както и в тази връзка се сочи процедиране от страна на въззивния съд при наведено оплакване за непълнота на доклада, касаещо нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, в противоречие с практеката на ВКС, както и по третия поставен правен въпрос, относно настъпването на преклузията по чл.266, ал.1 ГПК за събиране на доказателства, поради липсата на указания от страна на съда с доклада по делото. Доколкото в исковата молба ищцата се е позовала на незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради злоупотреба с право от страна на работодателя, то поставените правни въпроси са относими и по тях, приемайки, че не следва да указва на ищцата обстоятелството, че носи доказателствената тежест от установяването на този факт, че не следва да допуска доказателствата, поискани с въззивната жалба в тази насока от страна на ищцата, съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по тези въпроси, отразена в т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и по последния правен въпрос – с решение №253/18.05.2011 г. по гр.д.№ 1919/2010 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В тази практика на ВКС, задължителна по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че въззивният съд дължи даване на указания по разпределението на доказателствената тежест, когато такива не са дадени с доклада на първоинстанционния съд и в тази връзка е направено оплакване с въззивната жалба, както и че в този случай не настъпва преклузията по чл.266, ал.1 ГПК. Противоречието на процедирането от страна на въззивния съд с тази задължителна съдебна практика обосновава и наличието на касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение.
Поставения с допълнителна молба правен въпрос от касатора, подадена пред настоящата инстанция не следва да се обсъжда, тъй като молбата е постъпила в касационния съд след изтичането на преклузивния срок за подаването на касационната жалба и изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/24.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 53/2015 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.