Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 24.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4854 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. срещу въззивно решение № 2565 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 14349 /2011 г. по описа на СГС, г.о., ІV „в” възз. с-в., с което
1.) е обезсилено решение от 07.07.2011 г. по гр.д. № 35962 /2009 г. на СРС, 36 с-в., в частта, с която е отхвърлен искът на М. К. Н., с правоприемник К. И. Н. срещу Л. В. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху североизточно помещение с площ от 17 кв.м., с посочени граници, посочено под № 4 по скица на в.л., неразделна част от решението, намиращо се в сутеренния етаж на къща, в [населено място], на [улица], построена в дворно място от 512 кв.м.– УПИ ХІХ-21, в кв. 434, по плана на София
2.) с което първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са отхвърлени искове на М. К. Н., с правоприемник К. И. Н., срещу Л. В. М. с правно основание чл.108 ЗС за коридор в сутерена и с правно основание чл.109 ЗС – за осъждане на ответника да възстанови посоката на отваряне на вратата на североизточно помещение с площ от 17 кв.м. и да възстанови незаконно променената от него преградна стена му североизточно помещение и съседното му северно мазе.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Л. В. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят извежда правни въпроси, смесени с доводи за неправилност. В настоящото изложение ще бъдат изследвани само правните въпроси.
1 Процесуалноправен въпрос: За обективни и субективни предели на с.п.н. на влязлото в сила решение по 109 ЗС от 07.06.2006 г., с което е уважен иск на С. М. срещу жалбоподателя Кр. Н. (между страните по делото), при положение, че има решение по чл.26,ал..2 ЗЗД от 29.06.2010 г.., с което е уважен иск на майката на жалбоподателя М. Н. срещу него и като се има предвид и настоящото решение. Твърди се, че разрешението противоречи на определения на съдилищата и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът следва да бъде уточнен в смисъл : дали влязлото в сила съдебно решение от 07.06.2006 г. разпростира пределите си и върху М. Н., която не е била страна по него, нито правоприемник на страна, а е била праводател на сина си Кр. Н., на когото през 1991 г. продала голата собственост на имота, като си запазва пожизнено правото на ползване.
Въззивният съд е приел, че с.п.н. на влязлото в сила решение по спора между С. М. и Кр. Н. може да бъде противопоставено и на М. Н., т.к. правното положение на голия собственик (Кр. Н.) и това на носителя на вещното право на ползване (М. Н.) (чл.56-чл.62 ЗС) е взаимосвързано (голата собственост и правото на ползване произтичат от един договор (от 1991 г.).
Така съдът е приел, че с.п.н. на влязлото в сила решение се разпростира и по отношение на праводател на страна по делото.
Въпросът е по приложението на чл. 220,ал.1 ГПК от 1952 г., (на който съответства чл.298,ал.2 ГПК). Разпоредбите гласят, че решенията са задължителни за страните и техните наследници и правоприемници. Въпросът е обуславящ.
Жалбоподателят сочи противоречие с определения на съдилищата, които не представляват основания по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
Но въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Той представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по отношение на първия иск с правно основание чл.108 ЗС за североизточното помещение, както и по иска с правно основание чл.109 ЗС за същото помещение, който е обусловен от иска за собственост.
2. Процесуалноправен въпрос : дали е правилен изводът, че ищцата основава иска си на правото си на ползване, а синът и на неговото право на собственост, Дали не е налице смесване на материално правоприемство с процесуално правоприемство. Не се сочат специалните основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Този въпрос е за основанието на иска по чл.108 за североизточното помещение, Той представлява и ще бъде обсъден като довод за неправилност във връзка с първия въпрос, по който ще бъде допуснато касационно обжалване на решението в частта му по първия иск.
3. Група материалноправни въпроси : за разликата между владение и търпими съизволителни действия, за необходимостта от демонстриране от държателя на промяна на държането във владение и за невъзможност за придобиване по давност на зимнично помещение като принадлежност на жилище.
Тези въпроси не са изследвани поради извода на съда, че от момента на влизане в сила на първото решение, чиято сила на пресъдено нещо се разпростира върху страните по настоящото дело, до момента на позоваване на придобивна давност, не са изтекли 10 години, така че не следва да се изследва въпросът налице ли е фактическо упражняване на вещно право.
Разглеждането на тези въпроси като доводи за неправилност, е в зависимост от отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Не са изведени правни въпроси, свързани с иска с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на коридор в сутерена, за който съдът е приел, че е обслужващ всички помещения и инсталации в сутеренния етаж, поради което искът е неоснователен. Този иск не е обусловен от исковете, по които е допуснато касационно обжалване. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на тази част от решението.
Кр. Н. следва да заплати по сметка на ВКС сумата 94.14 лева (деветдесет и четири лева и 14 ст.) за разглеждане на касационната жалба по исковете по чл.108 и чл.109 ЗС за североизточното избено помещение.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2565 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 14349 /2011 г. по описа на СГС, г.о., ІV „в” възз. с-в. в частта по исковете с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за североизточно помещение с площ от 17 кв.м.
Не допуска касационно обжалване на решението в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС за коридор в сутерена.
Указва и дава възможност на К. И. Н. в едномесечен срок от съобщение да представи доказателства по делото, че е платил по сметка на ВКС сумата 94.14 лева (деветдесет и четири лева и 14 ст.) държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в частта, в която е допуснато обжалване.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.