Р Е Ш Е Н И Е
№ 631
гр.София, 26.09.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №1525 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на А. Я. М. и С. А. Р. срещу решение от 12.12.2007 год., постановено по гр.д. № 261/2007 год. на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд , постановено по гр.д. № 6312/2005 год., с което е отхвърлен предявеният от А. Я. М. и С. А. Р. срещу Я. А. М. и Д. С. В. иск за делба на жилищна сграда на един етаж , състояща се от три стаи, хол, баня, тоалет и гараж с обща застроена площ от 60 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал.1,б.”в” ГПК/. Според касаторите съдът неправилно и необосновано , без посочване на конкретни правни норми е приел, че супрузите М. / А. Я. М. и К. М. , починала през 2004 год./ не са придобили процесния имот по давност. Изразява се становище, че след като е приел, че имота не е бил придобит по давност съдът е следвало да отмени издадения по реда на обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост върху имота на ответника Я. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делбата да бъде допусната и нотариалния акт на Я. М. да бъде отменен.
Ответникът по касационната жалба Я. А. М. оспорва касационната жалба в писмена защита по делото.
Ответницата Д. С. В. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК /отм./ от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
За да отхвърли предявеният иск за делба, въззивният съд е приел, че имотът предмет на делбата е закупен с частен писмен документ , който поради неспазена форма не може да породи вещно правен прехвърлителен ефект, поради което и за да се придобие собствеността следва да се установи , че е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на 10 години. Приел е също така, че този срок към датата на исковата молба 15.12.2005 год. не е изтекъл , доколкото през периода от 1973 год. до 1996 год. е съществувала забрана за придобиване на имоти , представляващи държавна или общинска собственост по давност. Такава възможност е възникнала едва през 1996 год. като от тогава до 2005 год. десетгодишния период не е изтекъл. Доколкото собственост, респ. съсобственост между съделителите на процесния имот не е установена съдът е приел, че искът за делба е неоснователен.
Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, и е необосновано. За да постанови своето решение въззивният съд очевидно/ доколкото липсват изрични мотиви в тази насока/ е приел, че процесната жилищна сграда и гараж са построени върху земя- частна общинска собственост, тъй като с изменението на чл. 86 Закона за собствеността /д.в. бр.33/1996 год. / се дава възможност за придобиване по давност именно на имоти частна общинска собственост. Този извод на съда обаче е голословен, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства относно собствеността и статута на земята, върху която е била построена жилищната сграда и гаража. Доколкото въпросът за собствеността върху земята в случая влияе на изводите относно собствеността, респ. съсобствеността на имота, предмет на делбата, съдът е имал основание да остави исковата молба без движение и съобразно изискването на чл. 278ал.1,б. „б” ГПК да укаже на ищците да представят удостоверение или скица , издадена от съответната общинска служба, които да съдържат данни относно статута и собствеността на земята върху която са изградени сградата и гаража. Съдът е разполагал и с процесуалната възможност да назначи съдебно – техническа експертиза, която да извърши съответните проверки и даде заключение в тази насока. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил своето решение при съществено процесуално нарушение довело до решаване на спора при непълнота на доказателствата. Същевременно при преценяване на въпроса за придобивната давност съдът неправилно е приел, че с предявяване на исковата молба придобивната давност в случая е била прекъсната. Разпоредбата на чл. 116 ,б.”б” ЗЗД във вр. чл. 84 ЗС в случая не се прилага. Същата би имала отношение в хипотеза когато е предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност,като се прекъсва неговата придобивна давност, но не и в настоящия случай. По отношение на това дали е изтекла придобивната давност и за кого следва да се съобрази разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК според която при постановяване на решението съдът взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти. Тоест,съдът е следвало с оглед останалите данни по делото за това кой и за кого владее имота да съобрази дали придобивната давност е изтекла към датата на постановяване на съдебното решение. Като не е сторил това въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което с оглед разпоредбата на чл. 218ж ГПК / отм./следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и обстоятелството, че гаражът по принцип представлява самостоятелен обект на собственост с произтичащите от това последици.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1308/12.12.2007 год. , постановено по гр.д. № 261/2007 год. на Варненския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: