О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 29.05. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1587/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. И. П. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител – адвокат Н. П., против въззивно решение №112/06.7.2011 г. по гр.д.№193/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №9/26.01.2011 г. по т.д.№15/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд и са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предявени от П. И. П. от [населено място] против [фирма] – – [населено място], за обявяване за окончателен на сключения на 21.4.2009 г. предварителен договор, по силата на който ответникът по исковата молба се задължава да продаде на П. И. П. недвижими имоти, подробно описани в договора.
Въззивната инстанция е приела, че в особеното исково производство по чл.19, ал.3 ЗЗД ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска, а именно че последният не е собственик на процесните имоти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като касационният жалбоподател буквално възпроизвежда съдържанието на касационната жалба, без да постави въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Единственото различие между касационната жалба и изложението е в заключителните им части/искането/, като с първата се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, а с второто се иска допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е буквално възпроизвеждане съдържанието на оплакванията от касационната жалба, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №112/06.7.2011 г. по гр.д.№193/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№4332/02.9.2011 г., подадена от П. И. П. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител – адвокат Н. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: