О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 632
София, 20.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 723/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 225 от 08.02.2011 г. по гр.д.№ 507/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е обезсилено решение от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 576/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което по предявения отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че Общината не дължи на ответника сумата 89 755.20 лв., за която по заявление на последния е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон – основание за касирането му по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът на въззивното решение до касация е аргументиран с необходимостта от произнасяне от ВКС по процесуалноправния въпрос за предпоставките за предявяване на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК.
Ответната по касация страна [фирма] не е изразила становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предмет на делото е предявен от [община] иск отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК за несъществуване на вземане в полза на ответното дружество за сумата 89 755.20 лв., представляваща главница по договор № 68/11.07.2006 г., за която ответникът [фирма] се снабдил по реда на заповедното производство с изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на новоузнатияфакт, че нотариалната заверка върху договора, на който е основано заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е извършена от посочения в нея нотариус, което обстоятелство не е могло да й бъде известно.
Първоинстанционният съд приел, че искът е допустим, а разгледан по същество и основателен.
С обжалваното решение първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по съображения, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява посредством специалния способ на чл. 414 ГПК. Изложено е становището, че правен интерес от воденето на иска по чл.424 ГПК са новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника или не е могъл да се снабди с тях до изтичането на срока за подаване на възражението, в който смисъл е и Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 692/2009 г., ГК, ІІІ г.о. Въз основа на данните по делото е прието, че ищецът е подал възражение срещу издадената заповед по чл.417 ГПК, а едновременно с това и частна жалба срещу незабавното й изпълнение, но поради липсата на такива относно изхода по тях е направен извод за невъзможност да се прецени налице ли са посочените по-горе абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл.424 ГПК, респ. на правен интерес от воденето му. Изложено е, че в хипотеза на подадено в срок от Общината възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят е този, който следва да установи съществуването на вземането си по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
С оглед данните по делото настоящият състав намира, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса за установяване на процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.424 ГПК, включващи наличие на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, предмет на който е несъществуването на самото изпълняемо право, въз основа на което тя е била издадена. По този въпрос липсва съдебна практика и поради сравнително новият институт на заповедното производство и уредените с него искове за защита на длъжника, произнасянето от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 08.02.2011 г. по гр.д.№ 507/2010 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25.00 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: