Р Е Ш Е Н И Е
№ 632
гр.София 23.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1330/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Г. Д. Б. против въззивно решение № 1* г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 187/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация В. Ж. Б. не възразява по чл. 218г ГПК /отм./. В съдебно заседание лично и чрез адв. П изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски за инстанцията.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Софийският районен съд е прекратил брака между страните с развод, като е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Разпределил е ползването на семейното жилище между бившите съпрузи, което придобито в условията на съпружеска имуществена общност на мъжа.
Установил е, че то се състои от две стаи, хол, кухня и обслужващи помещения. Отношенията между съпрузите изключват съвместното му ползване след развода, които повече от 20 години и не поддържат съпружески отношения. Имат пълнолетна дъщеря, която е напуснала жилището.
Съдът, също така е установил доходите на бившите съпрузи, както и имущественото им състояние – жената е прехвърлила своя ? ид.ч. от жилищен имот, придобит по наследство в хода на процеса, като притежава в собственост още и празно дворно място на ул. „К” в гр. С..
Като е съобразил всички тези обстоятелства, възрастта и здравословното състояние на страните, съдът е приел, че жената разполага с повече финансови възможности да си осигури жилище, поради което на осн. чл. 107, ал. 1 СК е предоставил ползването върху семейното жилище на мъжа.
Решението е правилно.
Материалният закон е правилно издирен и е приложен точно при установените по делото факти.
При равни други условия, съдът е изходил при своето решение от възможността на страните да си осигурят жилище. Наличните доказателства сочат, че това е жената, като в случая определящ показател е не толкова размера на месечните трудови възнаграждения на насрещните срани. Моралните ангажименти на Г. Б. /закупуване на жилище за болния й брат/ не могат да са за сметка на имуществените отношения след развода между бившите съпрузи. Тя, освен това притежава и друг имот, с който може също да се разпореди или да получава трайни и регулярни доходи от него.
Не са допуснати и съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция. В обжалваното решение е даден отговор на всички съществени правни доводи на страните, като са обсъдени релевантните за спора доказателства и са изложени ясни съображения за приетите фактически и правни положения.
Без значение за решението по чл. 107, ал. 1 СК е вида на брачните провинения на съпрузите, способствало за непоправимото разстройство на брачните отношения. Важно е чия е вината за това, а в случая тя е и на двамата бивши съпрузи. Ето защо, никой не може да черпи права от виновното поведение на другия съпруг при решаването на въпроса за ползването на семейното жилище.
При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация има право на разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива. В договора за правна помощ, дори не е определен размер на уговорено адвокатско възнаграждение, а липсват и указания някакво да е изобщо платено. Ето защо, искането му се явява неоснователно.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1* г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 187/2007 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: