Р Е Ш Е Н И Е
№ 633
София, 19.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
и участие на прокурор от ВКП- прокурор Д Е Ч Е В А
изслуша докладваното от председателя/съдията/ БАЛЕВСКА
гр.дело № 2032 / 2008 година, образувано по описа на Iотд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”б” ГПК / отм./.
М. на р. р. и благоустройство обжалва и иска да се отмени Решение Nо 220 от 15.01.2008 година по гр. в..д. Nо 2439/2006 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 08.01. 2006 година по гр.д. Nо 391/2004 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА по уважените обективно съединени искове на Б. С. по чл. 1 ЗОДВПГ. Поддържа се , че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила , отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./.
С втора , самостоятелна к. жалба Д. за н. с. надзор обжалва и иска да се отмени Решение Nо 220 от 15.01.2008 година по гр. в..д. Nо 2439/2006 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 08.01. 2006 година по гр.д. Nо 391/2004 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА по уважените обективно съединени искове на Б. С. по чл. 1 ЗОДВПГ. Поддържа се , че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила , отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника по касация Б. С.
Прокурорът от ВКП взема становище , че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По подадените касационни жалби, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, съдържат мотивирано изложение на релевираните основания и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция в частта по уважените обективно съединени иска на Б. С. срещу М. на р. р. и благоустройство/ МРРБ/, Д. за н. с. контрол/ ДНСК/ и С. о. /СО/ , заявени на основание чл. 1 от ЗОДОВ, съответно за претърпени имуществени вреди в размер на 4 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. , причинени от бездействието на служителите на ответниците , натоварени с контрола по законността на строителството в гр. С., и конкретно на законността на изградена жилищна сграда на ул. „. планина” 24 , кв.” Красно село” въз основа на издадено разрешение за строеж Nо 53/2000 година, приемайки, че са налице предпоставките на закона за ангажиране гражданската отговорност на ответниците, на заявеното основание – чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ , държавата чрез своите органи отговаря за вредите , причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на тези органи или длъжностни лица при и по повод на административна дейност.
За да уважи исковете , решаващият съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ , тъй като „в противоречие” с предвижданията на застроителния и регулационен план Главния архитект на о. „. село”-София е одобрил и разрешил строителството на пететажна сграда при допустимо четириетажно застрояване на определеното строително петно в парцела, Разрешението за строеж Nо 53/ 2000 година е дадено в нарушения на законови изисквания на Наредба Nо 5, допуснато е стоежът да бъде завършен и въведен в експлоатация без да се отстранят констатираните недостатъци, дължащо се на незаконосъобразните действия и бездействия на общинската/ районна / техническа служба/ арг. чл. 300 ал. 2 от ППЗТСУ/ отм./ , основание за ангажиране отговорността на ответника СО . Отговорността на ДНСК произтича от разпоредите на ЧЛ. 154 И чл. 154а ЗТСУ/ отм./ и чл. 300 ППЗТСУ/отм./. Отговорността на МРРБ произтича от изискванията на 157 ЗТСУ /отм./ за контрол по отношение на ДНСК, и чл. 156 ЗТСУ/ отм./, визиращи преки механизми за въздействие по отношение на незаконните акт от страна на МРРБ.
При установените по делото факти, а именно , че Б. С. е собственик на жилище в София , ул.”Л” 24 / НА Nо 64/1963 год./, но в резултат на реализирано в съседен парцел ****ово строителство, извършено в нарушение на императивни разпореди на ЗТСУ/ отм./, ППЗТСУ/ отм./, ЗУТ, Наредба Nо 5 и др., несанкционирано въпреки нормативно съществуващите задължения за ответниците , се е получило засенчване на собствения имот, отразяващо се негативно на пазарната оценка на притежаваното от него право на собственост от 4000 лв.,/според изслушаната експертиза/, както и довело до психическо разстройство и дискомфорт, правилно и законосъобразно е ангажирана гражданската отговорност на държавните органи на основание чл. 1 от посочения специален закон .
Неоснователен е довода на касаторите МРРБ и ДНСК, че не са налице предпоставките на закона. Изводите на съда почиват на безспорно установените факти. С констативен акт на С. РДНСК Nо С- 1271 от 05.06.2000 година , потвърдени от констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза , са били констатирани още при започване на строителните работи множество нарушения на изисквания на закона, налагащи отмяна на издадените в нарушение строителните книжа. Било е безспорно, че строежът е започнал без разрешение на гл.архитект на СО, отстъпът на сградата е бил в отклонение на действащия ЧИЗРП , КЗСП и действащия подробен градоустройствен план , при надвишена допустимата дължина на балконите към страничната регулационна линия на УПИ VI-6, кв. 335, надвишена дължина на еркерите по фасадата на сградата и построен ,над нивото на корниза на сградата, архитектурен елемент „кула”,представлява два допълнителни етажа. По силата на Заповед на Главния инспектор на ДНСК строежът е бил временно спрян , но в кратък срок /две седмици/ възобновен без корекция на строителните книжа , като строителството на сградата е завършено на 27.05.2002 година с издадено разрешение за ползване от ДНСК, въпреки многобройните жалби до М. на РРБ, ДНСК , РДНСК .
Правилно и законосъобразно е прието, че построената в нарушение на строителните-правила и норми жилищна сграда е резултата на действия, несъобразени с нормативните изисквания, и бездействия на органите на МРРБ , ДНСК и СО по неупражняване на предоставените им от закона правомощия за контрол по отношение на незаконните актове . Правилно решаващият съд е приел, че е налице хипотеза на чл. 1 от ЗОДОВ, въпреки липсва нищожен административен акт . Прието е , че се касае до хипотеза, при която отговорността се ангажира поради действия и бездействия на органите на ответниците, довели до реализиране на строеж на сграда в УПИ VI9I-7 кв. 337 м./”Б” ул.”Л” 17 , СО- район „К” основа на „редовни строителни книжа „ и въведен в експлоатация с влязло в сила разрешение за ползване, но в отклонение на нормативни изисквания, в резултата на което ищеца- физическо лице , като собственик на жилище в съседен блок търпи имуществени вреди, изразяващи се в обезценяване на правото му на собственост. До реализирането на такова строителство се е стигнало поради бездействието –неупражнен ефективен контрол по законността на строителството от страна на служители , както на МРРБ , така и на ДНСК, които са в причинна връзка с претърпените от ищеца вреди.
На основание чл. 64 ал.2 ГПК /отм./ ответника по касация Б. Ж. С. има право на разноски за защита пред касационната инстанция в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 220 от 15.01.2008 година по гр. в..д. Nо 2439/2006 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 08.01. 2006 година по гр.д. Nо 391/2004 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА по уважените обективно съединени искове на Б. С. по чл. 1 ЗОДВПГ срещу М. на р. р. и благоустройство /МРРБ/ и Д. за н. с. контрол/ ДНСК/ .
Осъжда М. на р. р. и благоустройство/ МРРБ/, Д. за н. с. контрол/ ДНСК/ да заплатят общо на Б. Ж. С. от гр. С., ул.”Л” 24 сумата 400 лв. / четиристотин лева/ , разноски за защита пред касационния съд.
Решението по отношение на необжалвалия ответник С. о. /СО/ е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :