Р Е Ш Е Н И Е
№ 633
София, 20 юли 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети декември ……………….. 2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ………………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ………………………….
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Иванка Илиева ………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ……………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………… КНОХД № .. 564 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурора. Атакува се въззивна присъда № 85 от 06.07.10 год. по ВНОХД № 1415/10 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Сочи се, че е „неправилна”, незаконосъобразна, „необоснована” и „неотговаряща на доказателствата по делото”. Иска се да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Протестът се поддържа в съдебно заседание, с уточнението, че се касае до неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства.
Защитата на подсъдимия счита протеста за неоснователен. Моли, присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания, изтъкнатите доводи и становищата на страните, напира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С присъда № 49 от 28.01.10 год., постановена по НОХД № 3548/09 год. по описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият Т. Ч. е признат за виновен в това, че за периода 25.01.08 год. до 28.01.08 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – шофьор-снабдител във фирма [фирма] – [населено място], присвоил чужди пари, в размер на 1 833.74 лв., собственост на дружеството и поверени му да ги пази, поради което и на основание чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Възложени са му и направените по делото разноски.
С аткуваната присъда горната е отменена. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Настоящият състав на ВКС за пореден път ще подчертае, че основания като „неправилна”, „необоснована” и „неотговаряща на доказателствата по делото” не са касационни такива, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Разглеждайки касационния протест във връзка със сочените в него основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Прокурорът формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата и постановяване на новата. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страна извършено ли е деянието от подсъдимия Ч., което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод.
Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е провел въззивно съдебно следствие. Допуснал е повторен и задълбочен разпит на свидетелите К. Х. и Г. А.. Назначил и изслушал е допълнителна съдебносчетоводна експертиза. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с евентуалното участие на подсъдимия Ч. в деянието, в което е обвинен и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Така окръжният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В. Р. пред показанията на Г. А. и Ю. Й., тъй като първите са подкрепят от приетата по делото графологична експертиза и отметките по ведомостта, приложена на л. 93 от досъдебното производство. Съпоставил ги е и с установената от съдебно-счетоводната експертиза липса на законовите изисквания за водене на счетоводството и правилното и вярно отразяване на всички приходи и разходи на дружеството без издаването на съответните документи, както и с показанията на разпитаната от районния съд свидетелка П. И. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В мотивите към присъдата окръжният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество въпроси и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Събрал е доказателства и от двете категории, като негово законно право е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на присъдата това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, отменяващ осъдителната присъда спрямо Ч., не констатира решаващата инстанция да е придала на оправдаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат.
На базата на приетите за доказани фактически обстоятелства ПОС законосъобразно е оправдал Ч. по повдигнатото му обвинение по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 85 от 06.07.10 год. постановена по ВНОХД № 1415/10 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: