Решение №633 от по търг. дело №472/472 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 633
 
София, 05.10.2009 година
           
            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
                           
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                        ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА 
 
при секретаря 
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от  съдията М.Славчева 
т.дело N  472/2009  година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” О. , гр. К. срещу решение № 199 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 426/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 08.01.2008 г. по гр.д. № 37/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено като незаконосъобразно решението от 25.09.2007 г. на общото събрание на съдружниците на касатора, с което Т. Х. Г. А. е изключена катосъдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на посочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, постановено по предявения от Т. Х. Г.- А. иск по чл.74 ТЗ, въззивният съд приел, че предупреждението за изключването й изхожда от управителя на търговското дружество и предвид отсъствието на данни, че същото е съставено въз основа на решение на ОС не може да бъде счетено, че то има характера на предупреждение по смисъла на закона – чл.126, ал.3 ТЗ. Освен това то не било конкретно и недвусмислено, тъй като в същото липсвала конкретизация кои действия трябва да се преустановят и в какво се изразява неправомерността им, което осуетявало възможността на съдружника да коригира поведението си, като го съобрази с интересите на дружеството. Единственото според съда конкретизирано в предупреждението нарушение, изразяващо се в несъгласие на управителя с начина на гласуване на ищцата не се обхващало от фактическия състав на чл.126, ал.3 ТЗ, доколкото законно членствено право на всеки съдружник е да изразява волята си в общото събрание в зависимост от това дали е съгласен или не с дадено предложение. И на трето място е изтъкнато, че в “предупреждението”, както и в поканата за процесното събрание се говорело за дейност на изключваната съдружничка, но осъществявана от нея в качеството й на управител, отговорността на която обаче следвало да се реализира по реда на чл.145 ТЗ, а не по чл.126 ТЗ.
Настоящият състав приема, че повдигнатият в изложението по чл.284, ал.3 ГПК въпрос кой е оправомощеният орган да отправи предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, който в Решение № 293 от 10.06.1994 г. по гр.д. № 246/2004 г., 5 членен състав е приел, че не е задължително предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ да бъде отправено от общото събрание на дружеството, като с това право разполага всеки съдружник, както и управителя на дружеството, което обуславя наличието на твърдяното от касатора приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и поддържания в изложението селективен критерий по отношение на въпроса приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в ал.3, т.1-3 от цитираната разпоредба на ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ. По този въпрос липсва съдебна практика, повдигнатият въпрос е от значение за тоното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 426/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “С” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30.00 лв., като в съобщението му се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top