4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София, 16.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2760 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № І-188/07.01.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 2153/2012 г. от І-ви въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът се е произнесъл по въззивна жалба на [фирма] против решение на първоинстанционен съд, с което съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца по делото е незаконосъобразно, отменил е заповедта за прекратяването на трудовия договор с ищеца, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдил обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.
За да достигне до извод за основателността на предявените искове, съдът е приел, че не е спазен критерия за оценяване на образованието на ищеца, определен от самия работодател в раздел ІV на Инструкция за осъществяване на подбор по чл.329 от КТ. Съдът е приел, че разликата между образователните степени „бакалавър” и „магистър” са законово определени със Закона за висшето образование, което е определено и с цитираната по-горе инструкция, издадена от работодателя, поради което неправилно е приложен критерия „образователно-квалификационна степен” при извършването на подбора. Незаконосъобразността произтича от обстоятелството, че по този критерий, на ищецът се полагат 13 точки, за притежаваната от ищеца образователна степен „магистър” – 3 точки, както и 10 точки за висше образование, докато при подбора на ищеца се определени само 10 точки. На това основание съдът е приел за неспазен критерий при извършения подбор, оттам и за незаконосъобразност на уволнението на основание съкращение в щата.
По отношение на дължимото обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ, съдът е приел, че размерът на брутното трудово възнаграждение е установен по делото, с оглед направеното в съдебно заседание на 09.03.2011 г. признание от процесуалния представител на ответника, че размерът на полученото брутно трудово възнаграждение от ищеца по делото за месеца, предхождащ уволнението е този, посочен във фиша, представен по делото и приложен на л.180 от делото на БРС.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Правните въпроси, касаещи изводите на съда относно участието на всички работници на длъжностите, които се съкращават по новото щатно разписание, както и процесуалноправните въпроси, свързани с процедирането на съда в тази насока са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото тези изводи на съда не са решаващи относно крайния извод на съда за незаконосъобразност на уволнението.
Относно решаващия извод на съда, обосновал незаконосъобразността на уволнението – нарушението на правилата за извършването на подбора оценяването на ищеца по приложението на критерия „образователно-квалификационна степен” се сочи правен въпрос, законосъобразно ли е прекратяване на трудово правоотношение след извършване на подбор, при който по един от всички показатели е допусната грешка при оценяването, при положение, че и без тази грешка, при правилно оценяване на служителя, това не би променило класирането на работниците и служителите при крайния резултат. Съдът се е произнесъл по този правен въпрос, като е приел за незаконосъобразен подбора по чл.329 КТ и на това основание е приел, че предявените искове са основателни, поради което така поставен, правният въпрос е относим към спора. Липсата на задължителна съдебна практика по този правен въпрос води до основателност на искането за допускане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационното обжалване.
Неотносими към производството са цитираните определения на ВКС, с които не се допуска касационно обжалване на съдебни решения, постановени по спорове относно законосъобразността на уволнението на други работници от същото предприятие, доколкото определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не са задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и не следва да се определят и като актове на съда, създаващи противоречива съдебна практика, тъй като с тях не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и указанията на ВКС по приложението на чл.280 ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК.
Сочи се правен въпрос относно доказателствената сила на неподписан фиш за получено трудово възнаграждение, оспорено като доказателства от страна в процеса и правилно ли е разбирането на съда, обезщетението по чл.225, ал.1 КТ да се обоснове само на това доказателство в горната хипотеза. Така поставения правен въпрос също е неотносим към настоящия спор, доколкото съдът не е обосновал своя извод за основателност на иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ само на представения фиш, а е приел за установен размерът на брутното трудово възнаграждение въз основа и на направено признание от страна на процесуалния представител на ответника по спора.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусни по посочения правен въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като на касатора се укаже в седмичен срок да внесе държавна такса в размер на 250 лева по сметката на ВКС, за разглеждането на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-188/07.01.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 2153/2012 г. от І-ви въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас.
Указва на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [фирма], да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 250 лева, като в седмичен срок представи вносния документ, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.