Р Е Ш Е Н И Е
№ 634
София, 23 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 681 по описа за 2008 година.
Производството е по реда на чл.423 ал.1 НК, образувано по искане на осъдения Ц. Г. И. , с което възразява, че не е получил препис от обвинителния акт, както и решението по делото на Районен съд-гр. Луковит. Пред ВКС той и защитникът му поддържат искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че липсват основания за възобновяване на делото.
За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С присъда № 103 от 28.03.2008 г. по нохд № 419/08 г. ЛРС признал подсъдимия за виновен и го осъдил, както следва: за деяние извършено на 16.03.2005 г. на основание чл.343Б ал.1 и чл.54 НК – на 4 месеца лишаване от свобода; за деяние извършено на 16.03.2005 г. на основание чл.343В ал.2 и чл.54 НК – на 8 месеца лишаване от свобода; на основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание 8 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Неоспорена от страните присъдата влязла в сила на 15.04.2008 г.
Като съобрази горното и след проверка ВКС прецени направеното искане за допустимо – то е постъпило в предвидения от закона – в чл. 423 ал.1 НПК, шестмесечен срок и молителят е задочно осъден – при условията на чл.269 ал.3 т.2 НПК.
Искането е и основателно, т.к. подсъдимият не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване.
Данните по делото указват, че досъдебното производство срещу И. е започнало на 17.03.2005 г. и е приключило с обвинителен акт от 02.11.2007 г., внесен в ЛРС на 09.11.2007 г.. И. не е взел участие в досъдебното производство. В хода на същото разследващия орган е установил, че той не се намира на известните адреси – гр. С., ж.к. Дружба, с. М. и гр. Б.. По надлежния ред е поискано определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, по-късно назначен за защитник на И. В присъствието на защитата е оформено постановление за привличане в качество на обвиняем и са предявени материалите по делото.
При съдебното разглеждане на делото ЛРС е установил: актуалните адреси на подсъдимия – постоянен и настоящ; че не пребивава в затворите и следствените арести на територията на ОЗ”ИН”-гр. София; че няма данни да се намира в арестите на страната; направил опит да призове подсъдимия от изяснените адреси – аналогични с част от тези от досъдебното производство – в гр. С., ж.к. Дружба и с. М., при което е установено, че подс. И. не пребивава на същите адреси. При това ЛРС преценил наличието на предпоставките на чл.269 ал.3 т.2 НПК и дал ход на делото, като назначил надлежно защитник на подсъдимия.
Съгласно чл.269 ал.3 т.2 НПК делото може да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия само ако местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Според константната практика на Върховния съд „щателно издирване” е налице само когато подсъдимият е бил обявен за издирване от Министерството на вътрешните работи чрез Централния бюлетин. По аналогичен начин стоят нещата и с правилото по чл.206 НПК, очертаващо възможността досъдебното производство да протече при условията на чл.269 ал.3 НПК.
Нито органът по разследване, нито съдът са постановили щателно издирване по смисъла на чл.269 ал.3 т.2 НПК. Иначе казано делото е разгледано в отсъствие на обвинияемия/подсъдимия И. , без да са налице законовите предпоставки на чл.269 ал.3 т.2 НПК (чл.206 във вр.с чл.269 ал.3 т.2 НПК), което се явява съществено нарушение на процесуалните правила гарантиращи правото на защита на подсъдимия. Поради това присъдата следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство, където за първи път е допуснато посоченото нарушение.
Вън от изложеното ВКС намира за необходимо да обърне внимание за следното: инкриминираното по делото деяние по чл.343б ал.1 НК е извършено на 16.03.2005 г., като при съобразяване на предвиденото за това престъпление наказание – до една година лишаване от свобода, ведно с нормите на чл.80 ал.1 т.5 вр.с чл.81 ал.3 НПК, то очевидно на 15.03.2008 г. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Последното обстоятелство не е съобразено от решаващия съд, който след тази дата, на 28.03.2008 г. е наказал подсъдимия за това престъпление.
При новото разглеждане на делото, органът на досъдебното производство трябва да съобрази посоченото дотук, както и правото на подсъдимия по чл.24 ал.2 НПК, което следва изрично да бъде заявено.
Вън от казаното, спрямо подс. И. , както на досъдебното производство, така и на съдебното, не е вземана мярка за неотклонение. Посоченото в обвинителният акт, че е взета такава по вид „Подписка”, предвид на изложеното по-горе, очевидно не отговаря на действителността, а ЛРС не е имал основание да потвърди същата мярка.
Молителят се намира в затвора – гр. Б. като изтърпява проверяваната от настоящия състав присъда на РС-гр. Луковит. Изходът от настоящото производство налага ВКС да се произнесе и по този въпрос. Очевидно с отмяната на осъдителната присъда и връщането на делото за ново разглеждане на досъдебното производство отпада основанието, поради което молителят пребивава в затвора – гр. Б.. Поради това той следва да бъде освободен от там, освен ако не се задържа на друго основание, различно от присъдата по настоящото дело. За това трябва да се уведомят началника на затвора в гр. Б., както и Районна прокуратура – гр. Л.. Наред с това, предвид на чл.423 ал.4 НПК спрямо И. следва да се вземе мярка за неотклонение „Подписка”, която го задължава да не напуска местоживеенето си в с. М. адрес), без разрешение на съответния орган.
Водим от изложеното на основание 425 ал.1 т.1 вр.с ал.2 и чл.423 ал.4 ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО по реда на възобновяването присъда № 103 от 28.03.2008 г. постановена по нохд № 419/08 г. на Районен съд-гр. Луковит и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство.
ВЗЕМА спрямо подсъдимия Ц мярка за неотклонение „Подписка”, която го задължава да не напуска местоживеенето си по постоянен адрес в с. М. без разрешение на съответния орган.
Препис от настоящото решение да се изпрати на Началника на затвора в гр. Б., за изпълнение и освобождаване на Ц. Г. И. от затвора незабавно, освен ако, не се задържа на друго основание. За последното да се уведоми Районна прокуратура-гр. Луковит.
Препис от решението да се връчи на Ц. Г. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: