О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 29.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 971 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. П. Т. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. С. И., против въззивното решение № 111 от 18 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 118 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2011 г., с което е потвърдено решение № 24 от 10 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 2340 по описа на районния съд в гр. Габрово за 2010 г. за отхвърляне исковете на Т. против [община] за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 38 от 27 септември 2010 г. на кмета на [община], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност директор на ЦДГ „С.” и за осъждането на общината да й заплати обезщетение от 4649,40 лева за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото не е установено от страна на работодателя на виновно неизпълнение на служебните задължения на касаторката, което да е основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”; заповедта не е мотивирана; не е извършена от страна на работодателя и от страна на съда преценка дали наказанието е съобразено с критериите по чл. 189 КТ; липсва конкретизация на нарушенията, време и място на извършването им, наказанието и законовия текст, въз основа на който наказанието се налага; изброяването на редица нарушения не означава, че е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, без да са посочени конкретните факти, обстоятелствата, при които са осъществени, време на извършването им и всичко друго, което определя състава на чл. 190 КТ; неправилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана, като и че констативният протокол, посочен в заповедта, обективирал в себе си протоколи № 1 и 2, които били подписани от касаторката по време на извършване на проверката, сочел на запознаване на касаторката със съдържанието на самия протокол; доказателствата не са обсъдени във взаимна връзка и обусловеност и не се сочи кои конкретни писмени доказателства са послужили за изводите на съда; съдът не е съобразил, че при двете наказания „предупреждение за уволнение” и „уволнение”, формулировката на работодателя е една и съща – неизпълнение на задълженията по раздел І на длъжностната характеристика и то без да е налице конкретика на кои точно задължения. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата касационна жалба, се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ процедурата по дисциплинарното наказание „уволнение” в противоречие с практиката на ВКС във връзка с искането на обяснения за конкретно нарушение, с изискването за запознаване на наказаното лице с документи, към които заповедта препраща, с изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за посочване на точната дата на извършване на нарушението. Представят се решения на ВС, на ВКС по отменения и по действащия ГПК и влязло в сила решение на въззивен съд.
Ответникът [община], представлявана от кмета Н. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от юрисконсулт Р. К., сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че следва да се препрати към мотивите на първата инстанция; жалбоподателката е била запозната с констатираните нарушения към момента на извършване на проверката, тъй като те са били отразени в съставените протоколи № 1 и 2, подписани лично от нея, а и в нарочното писмо за искане на обяснения нарушенията са конкретизирани и жалбоподателката е дала обяснения; заповедта е мотивирана относно конкретизиране на нарушенията на трудовата дисциплина в констативния протокол от проверката, посочен е периодът на извършване на нарушенията, нарушенията са квалифицирани по чл. 190, ал. 7 КТ (явно се има предвид хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ), във връзка с чл. 187, т. 3, 8 и 10 КТ; квалификацията на нарушенията съответства на установените факти; допуснатата техническа грешка на датата на заповедта не се отразява на законосъобразносттта й; наложеното с друга заповед наказание е конкретизирано в протокол и касае предходен период.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване, но не по поставените в касационната жалба правни въпроси, а във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, поради вероятността атакуваното решение да е недопустимо.
За касационното обжалване предвид характера на спора държавна такса от касаторката не се дължи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 111 от 18 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 118 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2011 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: