5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 635
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1168 по описа за 2019 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7975/ 17.12.2018 г. по гр.д. № 12817/ 2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 447063/ 09.07.2018 г. по гр.д. № 7593/ 2017 г. на Софийски районен съд:
· на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконна и е отменил заповед № 54/ 07.12.2016 г. на управителя на „Интерконтинентал Рекрутинг“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение с П. В. П. на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 07.12.2016 г. и
· на основание чл. 221, ал. 1 КТ „Интерконтинентал Рукрутинг“ ЕООД е осъден да заплати на П. В. П. сумата 3 316.00 лв., ведно със законната лихва от 07.02.2017 г.
Решението се обжалва от „Интерконтинентал Рекрутинг“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да уважи иска иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да признае за незаконна и да се отмени заповедта по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, а не поради едностранното изявление на служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ? 2. При предложение от служителя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, необходимо ли е в срока по чл. 325, ал. 1 КТ предложителят писмено да удостовери, че работодателят е приел предложението? 3. Счита ли се за достатъчно довеждането до знанието на служителя в рамките на законният седмодневен срок, че предположението му за прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е прието, за да се осъществят изискванията по чл. 325, ал. 1 КТ, въпреки че в този срок служителят не е получил оформеното писмено приемане на предложението? 4. Възниква ли правото на служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ да прекрати трудовото правоотношение, когато работодателят е забавил само с един ден изплащането на трудовото възнаграждение? 5. Когато работодателят е забавил плащането на трудовото правоотношение само с един ден за основанието по чл. 327, ал. 1 КТ има ли значение той е получил писменото изявление на работника/ служителя – преди или след извършеното плащане? и 6. Когато ответникът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в писмения отговор на исковата молба е въвел твърдения, че трудовото правоотношение не е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото забавеното плащане има за единствена причина поведението на служителя, а с правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ служителят е злоупотребил, следва ли съдът да откаже закрилата по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, след като съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установяват твърденията на ответника? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а по тях обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Позовава се и на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон (на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ , чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, изразено в отказа на въззивният съд да обсъди показанията на свидетел, който е установил твърдяната в писмения отговор на исковата молба злоупотреба с правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация П. В. П. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет в частта на въззивното решение по спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но не и в частта по спора по иска по чл. 221, ал. 1 КТ. Спорът по чл. 221, ал. 1 КТ е трудов, за обезщетение, но искът е с цена под 5 000 лв. Чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не допуска въззивното решение да се обжалва в тази част, а по него Върховният касационен съд следва да остави касационната жалба без разглеждане по същество. В частта на въззивното решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът, а искът е уважен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба в тази част, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
От фактическа страна въззивният съд е приел, че с писмена молба от 22.11.2016 г. ищецът е отправил предложение до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.12.2016 г., а върху молбата работодателят е поставил резолюция, че е съгласен трудовото правоотношение да се прекрати по взаимно съгласие, но считано от 07.12.2016 г. Въззивният съд е приел, че насрещните волеизявления на страните се разминават относно датата, от която трудовото правоотношение следва да се прекрати по взаимно съгласие. Това изключва една от материално-правните предпоставки на основанието по чл. 325, ал. 1 КТ – постигнато взаимно съгласие, а е незаконна заповед № 54/ 07.12.2016 г., с издаването на която работодателят е констатирал прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие, считано от 07.12.2016 г.
В решение № 4/ 21.02.2012 г. по гр.д. № 278/ 2011 г. ВКС, ГК, IV-то отд., в решение № 60/ 07.05.2015 г. по гр.д. № 5467/ 2014 г. на ВКС, ГК, III-то отд. и в много други се приема, че прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният помежду им трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент. Всяка от страните може да изявява волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на датата, от която договорът се счита прекратен. При несъвпадане волята на страните относно датата на прекратяване на договора взаимно съгласие липсва. Тази практика на Върховния касационен съд настоящият състав споделя, а обжалваното решение й съответства.
Част от повдигнатите от касатора въпроси (№ 2 и № 3) касаят мотивите, при които въззивният съд е приел, че ответникът-работодател не е спазил и едноседмичния срок по чл. 325, ал. 1 КТ. Тези мотиви са без значение за крайният извод, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Както бе обяснено, за него от основно значение, предопределящо крайния изход на този спор, имат мотивите за несъвпадналите насрещни волеизявления на страните за датата, от която договорът се счита прекратен. Следователно по въпрос № 2 и № 3 е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
То е изключено и по всички други въпроси, които касаторът е повдигнал. Те касаят други мотиви, които въззивното решение съдържа: 1) за материално-правните предпоставки на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което служителят писмено е упражнил на 08.12.2016 г.; 2) за недоказаните твърдения на ответника в писмения отговор на исковата молба, че забавеното плащане на трудовото възнаграждение (в рамките на един ден) се дължи изцяло на поведението на ищеца и че ищецът е злоупотребил с правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и 3) че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основанието по чл. 325, ал. 1 КТ, констатирано от работодателя с издадената заповед за уволнение. Тези мотиви имат отношение към иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ, който въззивният съд е намерил за основателен. За крайния изход на спора по чл. 344, ал. 1 КТ достатъчни са изложените, че основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не се осъществява, когато не съвпадат насрещните волеизявления на страните за датата, от която трудовото правоотношение следва да бъде прекратено по взаимно съгласие.
Заповедта, която въззивният съд е отменил като незаконна, констатира основанието по чл. 325, ал. 1 КТ (така решение № 60/ 07.05.2015 г. по гр.д. № 5467/ 2014 г. на ВКС, III-то ГО, решение № 4/ 21.02.2012 г. по гр.д. № 278/ 2011 г. ВКС, IV-то ГО, решение № 86/ 22.07.2015 г. по гр.д. № 5956/ 2014 г. на ВКС III-то ГО и много други). Издаването й не осъществяват т.нар. в практиката на Върховния касационен съд конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение (в смисъла, възприет с решение № 203/ 30.05.2011 г. по гр.д. № 832/ 2010 г. на ВКС, ГК, III-то). Това означава, че не е възможна и конкуренция между основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Не поради такава конкуренция, каквато въззивният съд не е и съзрял, мотивите на решението съдържат извод, че трудовото правоотношение е било прекратено с изявлението на служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Този извод е от значение за иска по чл. 221, ал. 1 КТ, който въззивният съд е намерил за изцяло основателен. Както бе обяснено обаче касационната жалба в тази част е с недопустим предмет. В обобщение, настоящият въпрос приема, че всички останали въпроси, повдигнати от касатора (№1, № 4 и № 5) са от значение за иска по чл. 221, ал. 1 КТ, но не и за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а не обуславят решението в частта, с която последният е уважен.
По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК касаторът не сочи процесуална пречка за допустимост на обжалваното решение. Резултатът от извършената служебно проверка също не сочи на вероятност решението да е недопустимо. Това основание за допускане на касационния контрол не е осъществено.
Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касаторът обосновава с твърдения, че въззивният съд е игнорирал показанията на разпитан по делото свидетел, които доказвали, че единствено поведението на ищеца било причина за забавеното плащане трудовото му възнаграждение за м.ноември 2016 г. Следователно основанието за допускане на касационния контрол „очевидна неправилност“ касае също онази част от мотивите на решението, които са от значение за иска по чл. 221, ал. 1 КТ, но не и за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Не е осъществено и това основание за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените от ответника по касация разноски пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Интерконтинентал рекрутинг“ ЕООД срещу решение № 7975/ 17.12.2018 г. по гр.д. № 12817/ 2018 г. на Софийски градски съд в частта по иска с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7975/ 17.12.2018 г. по гр.д. № 12817/ 2018 г. на Софийски градски съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Интерконтинентал Рекрутинг“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на П. В. П. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва от касатора в първата част пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.