Р Е Ш Е Н И Е
№ 635/09
София , 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на шеснадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1031 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 Г. /отм./.
Горовладелска потребителна кооперация “Х” е подала касационна жалба срещу решение № 348 от 29.121.2007 г. по гр.д. № 474 от 2007 г. по описа на Окръжен съд, гр. С., в частта с която е оставено в сила решение № 65 от 19.07.2007 г. по гр.д. № 119 от 2006 г. както и в частта , с която е обезсилено посоченото първостепенно съдебно решение и прекратено производството по делото. Моли решението да се върне за ново разглеждане за произнасяне по исковата молба. Прави оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл.188, ал.1 Г. /отм./ както и че е материално неправилно и необосновано. Допълнително представя писмени бележки и доказателства.
Ответника Общинска служба “З”, гр. Ч. не е взела становище.
Ответниците Д. л. , гр. Ч. и Р. у. на г. , гр. С. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл.218д ГПК/отм./ за отговор по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в законовия тридесет дневен срок , който е започнал да тече на 10.12.2007 г. и е изтекъл на 10.01.2008 г., а жалбата е подадена на 7.01.2008 г.с вх. № 56 същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
С исковата молба Г. потребителна кооперация “Х” е предявила срещу тримата ответници Общинска служба “З”, гр. Ч., Д. л. , гр. Ч. и Р. у. на г. , гр. С. два обективно съединени иска- иск по чл.209, ал.2 ГПК/отм./ за признаване нищожността на решение № 43 от 8.04.2004 г. по гр.д. № 127 от 2003 г. на Ч. РС и потвърждаващото го решение № 235 от 9.07.2004 г. по гр.д. № 281 от 2004 г. на Смолянския окръжен съд и иск по чл.13, ал.2 ГПК.
Въззивният съд е споделил изводите на Ч. районен съд по иска по чл.209, ал.2ГПК/отм./ и го е оставил счита, че решенията в сила. Изложените съображения и в двете инстанции се споделят и от настоящия състав. Горовладелска потребителна кооперация “Х”, счита че решение № 43 от 8.04.2004 г. по гр.д. № 127 от 2003 г. на Ч. РС и решение № 235 от 9.07.2004 г. по гр.д. № 281 от 2004 г. на Смолянския окръжен съд са нищожни защото не отговарят на изискванията на закона и на представените доказателства. Този иск правилно е бил отхвърлен от Смолянския окръжен съд, който е посочил ,че постановените решения са произнесени от законен съдебен състав, който е действал в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, по иск който е бил родово и местно подсъден на съответния съд. Волеизявленията на съдилищата са ясни и непротиворечиви и са изразени в писмена форма. От тях по категоричен начин може да се направи извод за отхвърлянето на иска. Повторното разглеждане на спора е недопустимо с оглед преклудиращата сила на съдебния акт съгласно чл.224, ал.1 ГПК. В исковата молба се навеждат доводи за неправилност и недопустимост на решенията, но не и за тяхната нищожност. Иска в тази част е правилно отхвърлен и решението следва да бъде потвърдено.
Правилно е решението и в частта с характер на определение. Съгласно чл.224, ал.2 Г. повторно предявеният иск за едно и също материално право се прекратява служебно от съда. В този случай Смолянския окръжен съд е постъпил процесуално правилно и основателно е прекратил производството по иска по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗФ защото е намерил, че искането за признаване на право за възстановяване собствеността на посочените в исковата молба гори е бил предявен по предходното гражданско дело и за тях е постановено влязло в сила съдебно решение.
С решение № 235 от 9.07.2004 г. е отхвърлен иска за признаване на правото на възстановяване на гори в размер на 2 823,37 дка в нови реални граници в ревир “Х” въз основа на протокол от 1950 г. С исковата молба по настоящето дело се претендира признаване на право на възстановяване на собствеността върху 2 800 дка горска площ в нови реални граници , които се установяват с протокол от 1950 г. Следователно и двете искови производства имат за предмет възстановяване на едни и същи горски земи , заявени са между същите страни и е налице пълен идентитет на спорното материално право. В този смисъл правилно е приложена разпоредбата на чл.224, ал.2 ГПК/отм./ и постановено решение с характер на определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 348 от 29.121.2007 г. по гр.д. № 474 от 2007 г. по описа на Окръжен съд, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: