О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
С. 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1659 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от кмета на Кметство [населено място], [община], област П., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 61 от 15.02.2018г. по в.гр.д. № 941 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1876 от 6.11.2017г. по гр.д.№ 4666/2017г. на РС Плевен, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на М. Г. И., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител стопански дейности” и й е присъдено обезщетение в размер на 2 129.83лв. за периода 29.05.2017г.- 2.10.2017г., на основание чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 26.06.2017г., като е отхвърлен иска в останалата част и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Позовава се на многобройна съдебна практика, която цитира. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.03.2018г., в което е посочено, че сумата е изплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Компетентен ли е кметът на кметството, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ, самостоятелно да изготви и утвърди длъжностната характеристика на наето от него лице, респективно да променя изискванията за заемане на длъжността в зависимост от нуждите и спецификата на работата? Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 118 от 11.05.2016г. по гр.д.№ 5696/2015г.на ІІІ г.о., № 345 от 6.03.2014г. по гр.д.№ 3868/2013г.на ІV г.о., № 192 от 4.11.2016г. по гр.д.№ 674/2016г.на ІІІ г.о. и № 321 от 31.10.2011г. по гр.д.№ 13/2011г.на ІІІ г.о.
К. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: Допустимо ли е друго лице, различно от работодателя по трудово правоотношение да определя с длъжностна характеристика изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност? и Поражда ли правно действие длъжностна характеристика, утвърдена и връчена от работодателя на работника, която не е съгласувана от други лица, съобразно предвидени процедурни правила в подзаконов нормативен акт?/Визира се У. правилник на общинската администрация, предвиждащ в чл.17 ал.5 вътрешно-ведомствена процедура за изготвяне и съгласуване на длъжностни характеристики на наетите в кметството лица,която в случая не е съобразена/.
В. съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, като е приел че измененията относно изискванията за образование и квалификация са направени от некомпетентен орган и че кметът на кметството, в качеството му на работодател /съгласно чл.19 ал.3 т.2 ЗА и чл.46 ал.1 т.4 З./ е действал недобросъвестно. Решаващите му мотиви са, че независимо, че към момента на назначаване на ищцата на длъжността „изпълнител стопански дейности”, е липсвала длъжностна характеристика относно функциите, които следва да осъществява и определяща изискванията за квалификация и образователен ценз, към момента на назначаването й работодателят е приел, че тя отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността. С изготвянето и утвърждаването от кмета на кметството, на 19.05.2017г., на длъжностната характеристика, с която е въведено изискване за средно специално образование с икономическа специалност и компютърна грамотност, удостоверено с документ за завършен курс за работа с компютърни системи, той е превишил правомощията си. Съгласно специалната /по отношение на ЗА/ норма на чл.44 ал.1 т.3 З. – кметът на общината утвърждава устройственият правилник на общинската администрация, с който се предвижда реда за изготвяне и утвърждаване на длъжностните характеристики на служителите от общинската администрация, без значение дали те осъществяват дейността си в кметството или в общината. Този правилник предвижда нарочна процедура за изготвяне и съгласуване на длъжностни характеристики. След като тази процедура не е спазена и длъжностната характеристика на ищцата не е изготвена и утвърдена по надлежния ред, изменение на изискванията за заемане на длъжността няма и не е налице посоченото материалноправно основание чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Съобразно изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като те са от значение за изхода на спора /свързани с решаващите мотиви на въззивния съд/ и са разрешени в противоречие с установената практика, съгласно която работодателят е този, който има право да променя изискванията за образование и квалификация. Съгласно цитираните от касатора решения № 118 от 11.05.2016г. по гр.д. № 5696/2015г.на ІІІ г.о., № 345 от 6.03.2014г. по гр.д.№ 3868/2013г.на ІV г.о., когато същите не са определени в нормативен акт /както е в случая/, волята на работодателя е подчинена на суверенната му преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация изисква нуждата на работата за дадената длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол по чл.328 ал.1 т.6 КТ е за нарушение на императивни правни норми.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 15.02.2018г. по в.гр.д. № 941 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 135 лева /сто тридесет и пет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.