Р Е Ш Е Н И Е
№ 635
София, 04.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2268/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., Р. Д. Х., А. Д. Д. и Ф. А. С. всички от гр. Д., Смолянско срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 18.ІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 287/2007 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост, нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Д. л. гр. Д. е предявило иск срещу Д. Д. , А. Д. , Р. Х. , А. Д. и Ф. С. всички от гр. Д. като наследници на А. М. Д. с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на възстановените им гори общо 99.998 дка в землището на гр. Д. в местн. Новото и К. , с решение № 649 на П. комисия гр. Д. от 10.V.2001 г. С решението на Девинския районен съд от 23.ІІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 238/2005 г. искът е уважен и в двете му части – установителна и осъдителна.
По въззивна жалба на ответниците Д, Х. и С. гр. Д. окръжен съд с решението си от 18.ІІ.2008 г. по гр.д. № 287/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт и е уважил жалбата им само в частта относно разноските и държавната такса. Въззивното решение е процесуално допустимо, обосновано и законосъобразно в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че ответникът Д. Д. Д. като наследник на бившия жител на гр. Д. е поискал възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд със заявление № 649 от 31. Х.1999 г. от ПК гр. Д. по отношение на земи в горския фонд с обща площ 100 дка. С решение № До-8/30.VІІІ.2000 г. р.1 т.90 на О. комисия по чл. 14 ал.3 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) му е признато правото на възстановяване върху земи от горския фонд с обща площ 100 дка в местн. Калъйкоско, А. , К. , М. , К. под № 90 с № на заявлението 649, стр.9 от протокола. Въз основа на решението на О. комисия П. комисия гр. Д. с решение от 10.V.2001 г. под № 649 е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на А. М. Д. в нови реални граници по чл. 14 ал.5 от ЗВСГЗГФ върху процесните имоти в местн. Новото и К. , представляващи иглолистни гори. От удостоверението за наследници № от 9.ІХ.2008 г. на Община Д. е видно, че Д. Д. Д. , посочен в други документи като А. М. Д. (у-ние за идентичност на имена № 3* от 10.ІХ.2005 г.) е починал на 8.ІІ.1986 г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото – съпруга А(починала след постановяване на първоинстанционен акт на 20.ІІІ.2007 г.) и низходящи Д. Д. Д., Р. Д. Х., Ф. А. С. и А. Д. Д., които са наследници и на ответницата А.
Според ищеца по делото Д. л. гр. Д. ответниците Д, респ. техния наследодател не са собственици на процесните гори, тъй като те в землището на гр. Д. никога не са били частна собственост преди национализирането на горите в периода от 1946-1949 г.. В подкрепа на това становище са и всички събрани по делото писмени доказателства – историческа справка за трудовата горска производителна кооперация “Д” с. Д., Д. околия за времето 1928- 1944 г., отчет на същата кооперация за 1936, 1943 г.,1937 г., особено мнение на члена на О. комисия за област –Смолян инж. С, особено мнение от ръководството на Д. л. – Доспат, изх. № 462 от 19.VІІ.2000 г. В отчетите на кооперацията навсякъде се сочи, че площите са държавна собственост, докато липсва отбелязване да съществуват общински, училищни, църковни или монастирски, както и частни гори. В историческата справка е отразена причина за създаването на трудовата горска производителна кооперация “Д” с. Д. ч. експлоатиране на държавните гори да се създаде поминък на населението. Поради това и ответниците по делото не са разполагали с права по чл. 2 ал.1 от ЗВСГЗГФ, тъй като липсва хипотезата горите и земите от горския фонд да са били отнети от български физически и юридически лица или техни наследници и правоприемници – чл. 3 ал.1 от ЗВСГЗГФ. Поради това и законосъобразно по реда на косвения съдебен контрол въззивният съд е приел, че решението на О. комисия по чл.14 ал.3 от ЗВСГЗГФ и последвалото решение на П. комисия Д. за възстановяване собствеността върху процесните гори на наследниците на А. М. Д. са постановени в нарушение на материалния закон – при липса на основание за реституиране на право на собственост върху горите, предмет на тези решения.
При така установените факти, законосъобразно е бил уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Д. л. гр. Д., на което е предоставено стопанисването на държавните гори в посочените местности. Д. Д. Д. е бил въведен във владение на същите с приложения по делото въводен протокол № 119 от 29.V.2001 г. на П. комисия гр. Д.. П. това правилно ответниците са осъдени да предадат владението на процесните гори на техния собственик ч. Държавното л. Доспат, на когото е предоставено стопанисването им.
Без значение за този изход на спора се явява проведеното производство пред Смолянския окръжен съд по чл. 32 и сл. от ЗАП(отм.) по ахд№ 176/2004 г. във връзка с чл. 231 и сл. от ГПК(отм.), оставено в сила с решение № 1* от 10.ІІ.2005 г. по адм.дело № 10261/2004 г. на Върховния административен съд, ІV отделение. В посочените съдебни актове не са преценявани предпоставките за възстановяване собствеността на горите, а предмет на това дело е отмяната на решение № 649 А / 2. ХІІ.2003 г. на О. служба “З” гр. Д., с което на основание чл. 32 ал.1 от ЗАП(отм.) и във връзка с предложение на Окръжна прокуратура Смолян № 503/18. ХІ.2003 г. е отменено решение № 649/10.V.2001 г. на П. комисия Д. Резултатът по това административно дело е обусловен от преценката на съдебните инстанции относно срочността на направеното предложение на Окръжна прокуратура Смолян за отмяната на първоначалното решение за възстановяване собствеността върху процесните гори.
Правилно въззивният съд е обосновал становището си, че в случая не е приложимо решението на Европейския съд по правата на човека от 12.І.2006 г. по делото К. и други срещу България, тъй като признатите права на ответниците по делото не са по съдебен ред, както е в посоченото дело на ЕСПЧ, а от административни органи по реституцията по ЗВСГЗГФ.
В тази връзка доводите за недопустимост на обжалваното решение в касационната жалба поради наличие на влязъл в сила съдебен акт са неоснователни. Предметът на производствата по административното дело и по гражданския спор за ревандикация е различен, поради което е неприложим отводът по чл. 224 от ГПК(отм.). Несъстоятелно е и оплакването за неуважаване искането за отвод на член на състава на Смолянския окръжен съд. Съдът се е занимал с това искане и е дал мотивиран отговор за липсата на основание по чл. 12 от ГПК(отм.) спрямо членовете на състава. Неоснователно е и оплакването за събиране на доказателства по инициатива на съда – назначената съдебна лесотехническа експертиза пред Смолянския окръжен съд. В т.10 на Тълкувателно решение № 1 /4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС е предвидена възможност за такава активност на съда, която не е ограничена от посочените в жалбата два конкретни случая.
При категоричните данни за отсъствие на одържавяване на частни гори в землището на с. Д. гр. Д. и липса на законните предпоставки на ЗВСГЗГФ за възстановяване на такава собственост у заявителите, законосъобразно е уважен искът на Д. л. срещу касаторите. В решението на въззивния съд е проследен правния статут на горите след 1912 г.- присъединяването на Р. регион към територията на К. България, като изчерпателно са посочени възможностите за промяна на този статут. При събраните по делото доказателства е установено по положителен начин, че горите в този регион са били държавни и не са настъпили конкретни факти, водещи до промяна на собствеността към момента на национализацията на горите с посочените в чл. 2 ал.1 от ЗВСГЗГФ закони в периода от 1946 до 1949 г.
Касационната жалба на Д. Д. , Р. Х. , А. Д. Д. и Ф. А. С. е неоснователна, тъй като при разглеждане на спора и постановяване на решението Смолянският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал.1 б.”б” и”в” ГПК(отм.). Обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.), като на ответника по касационната жалба Д. л. гр. Д. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв, поискани с приложеното възражение срещу касационната жалба и документирани с договора за правна помощ и съдействие от 21.ІV.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 18.ІІ.2008 г. постановено от Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 287/2007 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., Р. Д. Х., А. Д. Д. и Ф. А. С. гр. Д. да заплатят на Д. л. гр. Д. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: