О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр.София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2150/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на О. д. на М. на в. р. – П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 128 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 2868/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 18675/ 2012 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на В. С. К. 16 238,12 лв – обезщетение за имуществени вреди, 2 294,71 лв – обезщетение за забавено изпълнение, законната лихва върху главницата и таксите и разноските по делото.
Жалбоподателят сочи в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС и че разглеждането на спора от касационния съд ще има значение за точното прилагане на законите и за развитието на правото по отношение на реализацията на отговорността на работодателя. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Ответната по касация страна В. К. оспорва жалбата и поддържа, че касаторът не е посочил конкретен правен въпрос по допускане на обжалването.
Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Основателни са възраженията на ищеца по делото, че жалбоподателят не е повдигнал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Той е посочил единствено, че решението противоречи на тълкувателната практика на ВКС и че разглеждането на спора от касационната инстанция ще има значение за развитието на правото във връзка с реализацията на отговорността му като работодател – държавно учреждение. Конкретен, относим към правните разрешения на въззивния съд въпрос, не е повдигнат в изложението. Доколкото няма основания обжалваното решение да бъде счетено за нищожно или недопустимо, касационната инстанция няма право да повдига служебно такъв въпрос в производството по чл.288 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е този, който е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който касаторът не е посочил.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 128 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 2868/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: