О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5172 /2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/ срещу решение №1308/23.06.2016 г., постановено по в. гр.д. №5150/2050 г. на Софийския апелативен съд , ГК, VІІ състав, в частта в която е потвърдено решение № 320/08.10.2015 г. по гр.д. №498/2012 г. на Окръжен съд [населено място] , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу В. А. А. и К. Атанасова А. и двамата от [населено място] иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Според касатора Софийският апелативен съд правилно е приел, че по делото е установено наличието на първата и третата предпоставка на фактическия състав по чл.3,ал.1 ЗОПДИППД / /отм./ , предвид влязлата в сила присъда и извода, че сборната стойност на имуществото е над 60 000 лв. Неправилно и незаконосъобразно обаче , Апелативният съд е приел, че в конкретния казус предполагаема връзка между престъпното деяние по чл.3,ал.1 ЗОПДИППД и имуществото, чието отнемане иска, може да се изведе само за имуществото, придобивано от ответниците В. и К. А. след м.февруари 2007 г. предвид обстоятелството, че престъпната дейност, за която А. е осъден, е за периода от м. Февруари 2007 г. до 05.12.2008 г.Позовава се на обстоятелството, че естеството на извършените престъпления, за които А. е осъден е от характера на кумулиращите облага . Обстоятелството, че същият не е доказал законни източници на средства обосновава извода , че имуществото предмет на искането за отнемане е придобито от престъпна дейност.Неправилно във въззивното решение се приема , че КОНПИ не е посочила за кое конкретно имущество , чието отнемане се претендира, е придобито от престъпна дейност, доколкото такова задължаващо правило не съществува. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което искането да бъде уважено изцяло.Претендират се разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище относно допускането на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
С обжалваното решение е прието за установено, че първият ответник е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 321 НК , което е визирано в т. 21 на ал.1,чл.3 ЗОПДИППД / отм./. Установено е също така , че за проверявания период ответниците са придобили имущество на значителна стойност , тоест такова на стойност над 60 000 лв. , съгласно легалната дефиниция в пар.1,т.2 ДР ЗОПДИППД / отм./ . Прието е обаче , че в конкретния казус предполагаема връзка между престъпното деяние по чл. 3,ал.1, ЗОПДИППД /отм. / и имуществото, чието отнемане се иска, може да се изведе само и единствено за имуществото, което е придобивано от ответниците след м. Февруари 2007 г., доколкото съгласно влезлите в сила актове на наказателните съдилища , ответникът В. А. е осъден за участие в организирана престъпна група , само за периода от м. Февруари 2007 г. до 05.12.2008 г.. С оглед на това е направен извод, че основателно предположение , че имуществото е придобито от престъпна дейност може да се направи единствено по отношение на 50 дружествени дяла в размер на 2 500 лв. от капитала на [фирма] [населено място] и 100 дружествени дяла в размер на 500 лв. от капитала на [фирма] , с едноличен собственик на капитала В. А. А., тъй като първото дружество е вписано в ТР на 15.03.2007 г. , а [фирма] – на 31.03.2011г. Всички останали имущества, които са предмет на мотивираното искане – движими и недвижими вещи, както и парични средства от отчуждавания на МПС съдът е приел, че не подлежат на отнемане, доколкото са придобити преди февруари 2007 г. и не може да се изведе логична връзка между доходите за тяхното придобиване и осъществяваната от ответника А. престъпна дейност . С оглед на това по отношение на тях е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което мотивираното искане е отхвърлено.
При тези решаващи мотиви касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси : 1. Може ли да се направи извод за връзка между придобиването на имуществото и установената с влязла в сила присъда престъпна дейност като се съобрази вида на престъплението и характера на осъществената престъпна дейност / въпросът е уточнен от съда с оглед правомощията на съда по т.1 от ТР №1/2010 г. ОСГТК на ВКС / и 2. Може ли да се направи основателно предположение , че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност на проверяваното лице , когато не са налице законни източници на доходи за придобиване на имущество, ако част от имуществото обхваща период на придобиване преди престъпната дейност по чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД / отм./
Тези въпроси са били предмет на разглеждане във въззивното решение и тяхното разрешаване е обусловило изхода на спора. По отношение на тях е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , доколкото са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в задължителна практика на ВКС : първият въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в Р №125/16.06.2015 г. по гр.д. № 1397/2014 г. на ВКС, ІV г.о. Вторият въпрос е решен в противоречие с неговото разрешаване в Р №1/21.03.2011 г. по гр.д. №697/2010 г. ІV г.о. и Р № 671/09.11.2010 г. по гр.д. №875/2010 г., ІV г.о., като всички цитирани решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1308/23.06.2016 г., постановено по в. гр.д. №5150/2015 г. на Софийския апелативен съд , ГК, VІІ състав, в частта, в която е потвърдено решение № 320/08.10.2015 г. по гр.д. №498/2012 г. на Окръжен съд [населено място] , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу В. А. А. и К. Атанасова А. и двамата от [населено място], иск. .
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: