3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 10.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3320 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 847 от 08.05.2013 год. по гр.д.№ 166/2013 год. на Софийски апелативен съд с която са приети за основателни за сумите над 30000 лв. предявените от М. Х. Х., Р. Х. Х. и З. Х. С. срещу [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД. Спорът е разгледан при участието на третите лиза помагачи [фирма] и Н. Р. Н..
В представен по реда и в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация, чрез процесуалния си представител са изразили становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендират разноски.
Ищците М. Х. Х. и Р. Х. Х. са родители и наследници на Х. М. Х., а З. Х. С. – негова фактическа съжителка. Праводателят на ищците е починал 09.04.2010 год. в резултат на ПТП (сблъсък с паркиран товарен автомобил), вина за което има водачът на л.а.”Опел К.”. Поради това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], М., Р. и З. Х. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100000 лв. за всеки един от тях.
С влязла в сила присъда е установена вината и на двамата водачи, съответно за неправилно управление и неправилно паркиране на двата автомобила – лек и товарен. Установена е употребата на алкохол от страна на водача на автомобила, чийто пътник е бил починалият Х..
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник в лекия автомобил, Х. е пътувала без поставен обезопасителен колан. На второ място, той е знаел, че водачът Н. Н. управлява автомобила след употреба на алкохол. Оспорил е материалноправната легитимация на З. С..
Привлякъл е като трето лице помагач водача на лекия автомобил и застрахователя на товарния автомобил ЗАД [фирма] и е предявил при условията на частичност обратен иск срещу него.
Първоинстанционният съд е счел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че пострадалият се е съгласил да пътува в лекия автомобил, знаейки, че водачът му е употребил алкохол. Уважил е обратният иск срещу ЗАД [фирма].
Съставът на САС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер за родителите, а З. С. – в размер на 80000 лв. Счел е за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат, поради това, че не е установено Х. да е знаел вида и количеството алкохол, приет от водача Н..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по т.1 е свързано с произнасянето по три въпроса, които се свеждат до това, че в противоречие със задължителна практика на ВКС, при определяне на обезщетението не е отчетен факта, че пострадалият е знаел за употребата на алкохол от страна на водача на МПС, чийто пътник е бил; служебното въвеждане от въззивния съд на фактическо и правно възражение на страната. Основанието по т.3 също е свързано със знанието на пострадалия за употреба на алкохол от водача и може ли това обстоятелство да бъде изведено от мотивите на влязлата в сила присъда.
Становището на настоящия съдебен състав е, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК само по отношение на първия от посочените въпроси – знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача, като обстоятелство, повишаващо риска от ПТП. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 206 от 12.03.2010 год. по т. д. № 35/2009 год. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 год. по т. д. № 286/2011 год. на ВКС, І т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 год. по т. д. № 596/2012 год. на ІІ т.о.; Решение № 29 от 05.06.2014 год. по т.д. № 1640/2013 год на І т.о.
На това основание касационен контрол ще следва да бъде допуснат, като касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3800 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 847 от 08.05.2013 год. по гр.д.№ 166/2013 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3800 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.