3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С., 22.05.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1894 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. А., П. В. Г., Й. К. В., П. П. В., К. П. В., Купен Т. В. и Е. Т. В. подадена чрез адвокат С. П. срещу въззивно решение № 2089 от 9.11.2012 г. по гр.д. № 641/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 4312 от 10.11.2011 г. по гр.д. № 1044/2009 г. на Варненския районен съд, жалбоподателите са осъдени да заплатят на Д. С. Б. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 17558.30 лв., представляваща разликата между дължимата равностойност на неустойка по предварителен договор от 1.12.2003 г. в размер на 10 000 евро и присъдената в размер на 2000 лв. с влязло в сила решение по гр.д. № 3786/2006 г. на В..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- решение № 137 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1161/2010 г. на ІІІ г.о., по материалноправния въпрос- допустимо ли е наред със задължение за връщане на задатък в двоен размер /чл.93, ал.2 ЗЗД/ кумулативно да се дължи и неустойка /чл.92 ЗЗД/, в случай че двете обезпечения са уговорени за неизпълнение на едно и също задължение по предварителен договор. Поддържа се, че по въпроса длъжен ли е съдът да намали неустойката без възражение за прекомерност е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Д. С. Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, по съображения, че не е формулиран въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което иска по чл.92 ЗЗД е уважен, по съображения, че страните са уговорили в предварителния договор, че при неизпълнение на задълженията поети от продавача, тъй дължи наред с връщане на капарото в двоен размер и уговорената неустойка. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателите, че при връщане на заплатеното капаро в двоен размер от неизправната страна, тя се освобождава от заплащане на уговорена неустойка, тъй като в противен случай би се стигнало до обезщетяване на едни и същи вреди, поради това, че неустойката била обвързана с неизпълнението на договора и е санкционна последица.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- допустимо ли е наред със задължение за връщане на задатък в двоен размер /чл.93, ал.2 ЗЗД/ кумулативно да се дължи и неустойка /чл.92 ЗЗД/, в случай че двете обезпечения са уговорени за неизпълнение на едно и също задължение по предварителен договор, обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на иска. Даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 137 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1161/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса – длъжен ли е съдът да намали уговорената неустойка без възражение за прекомерност не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд, поради липса на искане на жалбоподателите, а по него съдът не се произнася служебно. Поради това, че въпросът не обуславя решаващите мотиви на съда, по него не следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2089 от 9.11.2012 г. по гр.д. № 641/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на К. В. А., П. В. Г., Й. К. В., П. П. В., К. П. В., Купен Т. В. и Е. Т. В. в едноседмичен срок от връчване на препис от определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 351.17 лв., и в същия срок да представят доказателства за това по делото. При невнасяне в срок на държавната такса делото да се докладва за прекратяване.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :