О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
гр. София, 25.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2002 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците М. А. В., В. П. В. и И. Ц. М. срещу решение № 25 от 01. 02. 2018г. по в. гр. дело № 674/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 230/31. 10. 2017г. по гр. д. № 1443/2016г. на РС – Мездра в частта му, с която касаторите са осъдени да заплатят солидарно на ищеца И. В. И. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнени задължения на ответниците – касатори при отглеждани в дворовете на В. В. и И. М. в [населено място] бърдо, обл. В. голямо количество овце – собственост на М. В., ведно със законната лихва от 20. 08. 2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 363. 33 лв. – съдебно – деловодни разноски за първата съдебна инстанция и сумата 300 лв. – съдебно – деловодни разноски пред втората съдебна инстанция.
Касаторите поддържат, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, като молят то да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Поддържат, че от приетите по делото доказателства не е установен нито един от елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, вкл. твърдяното противоправно поведение – отглеждане на дребни преживни животни извън допустимите бройки и в нарушение на ветеринарномедицинските изисквания. Релевират, че решаващите правни изводи на въззивния съд за виновно противоправно поведение на ответниците, причинило на ищеца обезщетените неимуществени вреди – негативни преживявания, сериозни неудобства /вмирисване на прането/, стрес, задух и кашлица, не са установени от ищеца чрез пълно и главно доказване, тъй като не произтичат от събраните доказателства. Претендират сторените съдебни разноски пред трите инстанции.
Касаторите – ответници въвеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „За да се уважи искът по чл. 45 ЗЗД, трябва ли да се установи наличие на осъществено противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди?“; 2. „Причинителят на вредите отговаря ли и за онези вреди, които не са в причинна връзка с неговото виновно поведение?“; 3. „В производство по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва ли да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи?“; 4. „Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по всяко предявено оплакване във въззивната жалба? Следва ли да разреши спора в съответствие с действителното правно основание?“ и 5. „При определяне размера на обезщетението следва ли да се вземат предвид доказателствата за правнорелевантните факти, като се отчетат особеностите на конкретния случай?“. Релевират и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение поради превратното и едностранно ценене на приетите по делото доказателства /писмени, гласни и експертно заключение/, изцяло в полза на ищеца, при което без да е установено отглеждане на дребни преживни животни над допустимата бройка в населени места, наличието на непочистен оборски тор или лоша хигиена от страна на ответниците, т.е. изискуемото противоправно поведение, е приет за осъществен целият фактически състав на чл. 45 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ – И. В. И. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответниците е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по граждански спор по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с цена 6 000 лева. Същата е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че е налице противоправно деяние от страна на ответниците М. и В., които през процесния период /2014г. – 2015г./ са отглеждали животни /овце и кози/ в съседни на ищеца имоти в [населено място] бърдо, както и от страна на ответницата В. като собственик на част от отглежданите от другите ответници животни, изразяващо се в това, че полаганите грижи, респективно неполагането на такива, не съответстват на хигиенните изисквания и общоприетите правила при отглеждане на животни, в резултат на което се е формирала нетърпима миризма на фекалии. Посочил е, че за този извод е ирелевантен броя на отглежданите животни, като значение има единствено качеството на полаганите за тях грижи. Той е изведен въз основа на показанията на свидетелите на ищеца Надежда П. и В. В., кредитирани изцяло като подкрепени от писмени доказателства в процеса, обективиращи резултати от извършени проверки от местната общинска администрация от 28. 05. 2015г., 01. 09. 2015г. и 20. 11. 2015г., според които на място в съседните на ищеца имоти е констатирано наличие на пресен оборски тор, като са дадени предписания в определен срок да бъде изхвърлен торовия отпад на определените за това места.
Врачански окръжен съд е заключил, че от неполагането на достатъчно адекватни грижи за процесните животни, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, сериозни неудобства /вмирисване на прането/, стрес, задух и кашлица, които са с интензитет, значително надхвърлящ обичайните неудобства за съседите, до които неминуемо всяко отглеждане на животни може да доведе. Този извод не е аргументиран с конкретни приети в процеса доказателства, а е изведен абстрактно въз основа на правилата на логическото мислене и опитните житейски правила. При абстрактното позоваване на „всички обективни обстоятелства по делото“, въззивният съд е намерил за справедлив размер на претендираното обезщетение за процесните неимуществени вреди сумата 2 000 лв..
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касаторите трети и пети въпроси, преформулирани от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи досежно осъществяването на правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване и при излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват и защо едни доказателства са ценени, а други – не? и Какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?, са включени в предмета на конкретното дело и са обусловили решаващите правни изводи на съда по него, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по горепосочения първи правен въпрос е в противоречие с формираната задължителна и незадължителна, безпротиворечива, практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. и др., според която въззивната инстанция дължи обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса, след което следва да посочи кои правнозначими обстоятелства приема за установени и да изведе обосновани правни изводи. Врачански окръжен съд не е обсъдил всички приети и относими доказателства; не е кредитирал гласните доказателства, ангажирани от ответниците, без да е изложил достатъчно аргументи за това, и не е посочил въз основа на кои доказателства по делото приема за осъществени неимуществените вреди, които е репарирал на основание чл. 45 ЗЗД. Процедирайки по този начин, е постановил своето решение в противоречие с разрешенията на поставения процесуалноправен въпрос в горепосочената практика на ВКС.
Въззивният съд е определил справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди без посочване на конкретните обективни обстоятелства, послужили за това, в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, според които размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като в мотивите на съдебното решение трябва да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди.
Следователно по трети и пети правни въпроси са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Останалите формулирани от касаторите въпроси са относими към правилността на съдебния акт или са прекалено абстрактно формулирани, за да може да бъде изведена значимостта им за разрешаването на конкретния правен спор, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочените правни въпроси /трети и пети от изложението по чл. 284 ГПК към касационната жалба/ в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 01. 02. 2018г. по в. гр. дело № 674/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение.
УКАЗВА на касаторите – ответници в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: