– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 638
гр. София10.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.02.2018 (четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3635 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7080/24.042017 година, подадена от В. А. Н., срещу решение 337/13.02.2017 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4300/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд С. е потвърдил решение № 8894/23.12.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-13 състав, постановено по гр. д. № 4734/2014 година, с което В. А. Н., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е осъден да заплати на И. Г. Б. сумата от 15 000.00 €, представляваща неизплатена главница заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2013 година до окончателното плащане, както и сумата от 2118.68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2012 година до 14.06.2013 година, като наред с това е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, в която е посочено, че то е постановено при участието на О. М., като трето лице помагач на страната на Н., като е прекратил производството по делото в тази му част.
В подадената от В. А. Н. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него от И. Г. Б. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд С. по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Г. Б. не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
В. А. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 23.03.2017 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7080/24.042017 година, като 23.04.2017 година е неприсъствен ден (неделя) Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд С. е приел, за установено, че между И. Г. Б. и В. А. Н. е бил сключен договор за заем, с който Б. като заемодател е предоставил на Н., в качеството му на заемател, сумата от 15 000.00 €, който факт се установявал от издадената от заемателя разписка от 29.10.2007 година. В разписката не било посочено основанието, на което се предоставя сумата, но от обективираното н т. 1 от споразумение от 17.10.2012 година изявление на В. А. Н., че на 29.10.2012 година той е получил от И. Г. Б. сумата от 15 000.00 €, представляваща предмет на сключен между тях договор за паричен заем, като получаването на сумата е било обективирано в издадена от заемателя разписка от същата дата. В същото споразумение бил обективиран договор между И. Г. Б. и О. М. за встъпване в дълг по чл. 101, изр. 1, пр. 1 от ЗЗД, по силата на който М. поел задължение като солидарен длъжник, заедно с заемателя, да заплати на Б. сумата от 15 000.00 €, като задължението било разсрочено на седемнадесет месечни вноски, от които четири са били в размер на по 500.00 €, а останалите тринадесет в размер на по 1000.00 €.
От горепосочените доказателства се установявало, че В. А. Н. е длъжник по договора за заем, като се е задължил лично по него, а това негово задължение е било обезпечено чрез сключването на договора за встъпване в дълг, който О. М. е поел солидарно със заемателя задължение към заемодателя И. Г. Б.. В случай, че Н. бил действал като пълномощник на Б., респективно като посредник или доверител по мандатно правоотношение с него, той нямало да признае в споразумението от 17.10.2012 година и което било сключено почти пет години след подписването на разписката, че е страна по заемното правоотношение. Представената от Н. разписка от 29.10.2012 година, че е предал получената от И. Г. Б. сума на О. М., със задължение последният да я върне на И. Г. Б., представлявала частен свидетелстващ документ, който нямал материална доказателствена сила и не била годна да установи правнорелевантни факти. От друга страна със сключването на споразумението от 17.10.2012 година О. М. е встъпил като солидарен длъжник във вече възникналото между И. Г. Б. и В. А. Н. заемно правоотношение. В случая било ирелевантно в какви облигационни правоотношения са встъпили Н. и М. и за какви цели е била предоставена на първия от тях сумата от 15 000.00 €.
В. А. Н. бил оспорил истинността, в частност верността на обективираното в разписката от 29.10.2007 година и споразумение то от 17.10.2012 година свое изявление за знание (че е получил процесната сума в заем), което по своето правно естество представлявало признание за неизгоден за него факт, като бил поискал да опровергае това признание със събиране на гласни доказателствени средства. Такива обаче били недопустими съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 и чл. 164, ал. 2 от ГПК, тъй като липсвало дадено съгласие за това от страна на И. Г. Б..
С нотариална покана от 17.09.2012 година И. Г. Б. бил поканил В. А. Н. да му върне заетата сума от 15 000.00 € в десетдневен срок от получаването й, което станало на 18.09.2012 година. Затова Н. дължал връщането на сумата и бил в забава за това задължение от 30.09.2012 година.
Въззивният състав на Софийския апелативен съд е приел, че първоначално И. Г. Б. е предявил при условията на обективно и субективно пасивно кумулативно съединяване осъдителни искове срещу В. А. Н. и О. М. за тяхното солидарно осъждане. С отговора си на исковата молба Н. не бил поискал привличането на М. като трето лице помагач в процеса. Производството срещу О. М. е било прекратено с влязло в сила определение от 29.05.2014 година, на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска срещу него. Макар да този момент В. А. Н. и И. Г. Б. да имали качеството на главни страни в производството всеки един от тях имал правен интерес да привлече в преклузивния срок по чл. 219, ал. 1 от ГПК другия, както и по аргумент от чл. 291, ал. 3 от ГПК и чл. 127, ал. 1 от ЗЗД да предяви срещу него обратен иск при условията на евентуалност за заплащане на сумата съобразно съществуващите между тях вътрешни отношения. Само по този начин мотивите на съдебното решение щели да обвържат двамата ответници по силата на чл. 223, ал. 1 от ГПК. Законът не ограничавал възможностите за привличането като трето лице помагач на главна страна в производството от друга такава страна, когато двете участват в производството в едно и също процесуално качество. Тъй като искането на В. А. Н. за привличането на О. М. като трето лице помагач било направено след изтичането на преклузивния срок за това производството в тази му част било недопустимо.
Във връзка с тези изводи на състава на Апелативен съд С. в представеното от В. А. Н. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поставени правните въпроси за това дали при оттеглянето на исковата претенция спрямо един от ответниците по делото, който е обикновен другар, на другия ответник, извършено в хода на първоинстанционното производство, но след подаването на отговора на исковата молба, е допустимо втория ответник да привлече като трето лице помагам първия такъв или това е недопустимо с оглед пропускането на срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК; за това допустимо ли е лишаването на страна от възможността да участва в производството в нарушение на правилата за призоваване, в нарушение на относимите процесуално правни норми и установената съдебна практика и императивни ли са задълженията на съда в тази връзка; за това дали уговорката в споразумението от 17.10.2012 година между И. Г. Б., И. Г. Б. и О. М. независимо от текстовото й изписване представлява „встъпване в дълг“ или „заместване в дълг“, както и ако е за второто то заместеният Н. има ли пасивна да отговаря по предявения иск в качеството на ответник; за това допустими ли са свидетелски показания и налице ли е ограничението по чл. 164 от ГПК, когато няма спор относно съществуването на договорно отношение, а за смисъла на постигнатите уговорки и действителната воля на страните във връзка с тях; за това може ли да се презумира, че даването на парична сума от едно лице на друго представлява договор за заем и за това след дадени указания относно разпределението на доказателствената и липса на действия от страна на задължената страна може ли съдът да приеме за доказан неосъществил се факт.
Последният от посочените въпроси е свързан с несъгласието на В. А. Н. с крайните изводи на въззивния съд по съществото на спора, поради което не отговаря на установените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерий, при които въпросът може да послужи като общо основание по чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което и не обуславя възможността за това. Това се отнася и до въпроса за това уговорката в споразумението от 17.10.2012 година между И. Г. Б., И. Г. Б. и О. М. независимо от текстовото й изписване представлява „встъпване в дълг“ или „заместване в дълг“, както и ако е за второто то заместеният Н. има ли пасивна да отговаря по предявения иск в качеството на ответник, тъй като същият предполага произнасянето на касационния съд по конкретните факти, предмет на исковото производство, а също така обсъждане и тълкуване на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, което води след себе си проверка на изводите на въззивния съд по съществото на спора.
Въпросът за това допустими ли са свидетелски показания и налице ли е ограничението по чл. 164 от ГПК, когато няма спор относно съществуването на договорно отношение, а за смисъла на постигнатите уговорки и действителната воля на страните във връзка с тях е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като В. А. Н. е оспорвал съдържанието на направените от него в разписката от 29.10.2007 година и споразумението от 17.10.2012 година изявления, като е отричал съществуването на следващото се от тях договорно правоотношение, при което е прието, че е налице оспорване по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, при което свидетелски показания се допускат само при наличието на предпоставките по чл. 164, ал. 2 от ГПК, а не до спор относно тълкуването на същите. Не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол и въпросът за това може ли да се презумира, че даването на парична сума от едно лице на друго представлява договор за заем, тъй като съставът на Софийския апелативен съд не е изградил изводите си за съществуването на договора за заем само въз основа на факта на предаване на сумата от 15 000.00 €, а въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Не представлява основание за допускане на касационно обжалване и въпросът за това допустимо ли е лишаването на страна от възможността да участва в производството в нарушение на правилата за призоваване, в нарушение на относимите процесуално правни норми и установената съдебна практика и императивни ли са задълженията на съда в тази връзка. Видно от изложеното в касационната жалба този въпрос е свързан това, че след като молбата на Н. за отлагане на насроченото за 29.11.2016 година е била уважена, той не е бил призован за следващото съдебно заседание. За съдебното заседание на 29.11.2016 година Н. е бил редовно призован, като заседанието е отложено поради това, че след призоваването той е оттеглил пълномощията на процесуалния си представител, а в деня на заседанието е постъпил на болнично лечение. С оглед на това въззивният съд е приел, че страните са уведомени за следващото съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Следващото съдебно заседание е било след срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК, поради което представеното от касатора решение № 159/27.06.2016 година, постановено по гр. д. № 1622/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е неотносимо и не обуславя съществуването на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Правният въпрос за това дали при оттеглянето на исковата претенция спрямо един от ответниците по делото, който е обикновен другар, на другия ответник, извършено в хода на първоинстанционното производство, но след подаването на отговора на исковата молба, е допустимо втория ответник да привлече като трето лице помагам първия такъв или това е недопустимо с оглед пропускането на срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК е обусловил изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и тъй като по него не е установено съществуването на практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване във връзка с него.
С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение 337/13.02.2017 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4300/2016 година по подадената срещу него от В. А. Н. касационна жалба с вх. № 7080/24.042017 година и такова трябва да се допусне.
На В. А. Н. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 630.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 337/13.02.2017 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4300/2016 година.
ДАВА на В. А. Н. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 630.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.