Р Е Ш Е Н И Е
№ 638/09
София, 24.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2332 /2008 година
Производството е по чл. 307 ал.2 от ГПК
П. е молба № 1 от 09.05.2008г. от “С” О. гр. С. и С. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1090/2007г. от 20.02.2008г., постановено по гр.д. № 1190/2006г. на ВКС на основание чл. 303 ал.1т.1 от ГПК поради наличие на нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото , които твърди, че не са могли да му бъдат извести при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Прилага решение № 2* от 13.09.1993г. на ПК В. в три екземпляра, възражение № 1073/05.02./2008г. молби от ответника по молбата, представени в касационното производство.
Ответникът по молбата К. Г. Б. оспорва основателността на молбата, като моли тя да се остави без уважение.
Върховен касационен съд, тричленен състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание в молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е против решение на тричленен състав на ВКС, влязло в сила от датата на постановяването му, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 329//2006г. на П. ОС. Молбата е подадена на 09.05.2008г. – в тримесечния срок по чл. 305, т.1 от ГПК, който в случая е започнал да тече от датата на постановяване на касационното решение – 20.02.2008г. По изложените съдържания, молбата отговаря на изискването на чл. 306 от ГПК. Предвид изложеното, съдът с определение от 02.07.2008г. по чл. 307, ал.1 от ГПК е приел, че молбата е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска, ВКС е потвърдил решение № 352/26.05.2006г. по гр.д. № 329/2006г. на П. ОС, с което е отменено изцяло решението на РС по гр.д. № 147/2005г. и вместо това е признато за установено по отношение на молителя “С” О. , че ищеца К. Г. Б. е собственик на 3390 кв.м., съставляващи частта от ливада, цялата с площ 5300 кв.м. находящи се в м. “Банята в землището на гр. В., попадащи в строителните граници на града, която част по обезсиления план на града от 1957г. съставлява част от имот 1312, а по сега действащия план съставляваща незастроената югозападна част от УПИ *“З”, отредена за имот 5937 в кв. 465 по плана на В. , целия с площ 22880 кв.м. и ответното дружество е осъдено да предаде владението върху тази част.
За да постанови това решение, съдът е приел, че с решение № 2066/13.09.1993г. и на осн. у-ние № 3558/1993г. е реституирана частта от бивш имот 1312, тъй като е незастроена. За тази част е подпълнена кадастралната основа с нов имот 7370, но заповедта за това е обжалвана от молителя и административното производство е било спряно до разрешаване на спора за собственост. След влизане в сила на решението по настоящия спор, административното производство е възобновено, но по него няма все още влязло в сила решение. Постановеното решение от първата инстанция по адм.д. 230/2004г. на П. ОС е отменено с решение по адм.д. № 1288/2009г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС.
Молителят “С” О. счита, че е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като в производството пред ВКС, а след това и във възобновеното административно производство са представени различни екземпляри от решение № 2066/13.09.1993г. на ПК относно състава на комисията, броя и вида на положените подписи върху тях и начина на полагане на печата, а и защото в мотивите на решението на административния съд било прието, че решението на ПК е нищожно..
За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: 1.обстоятелствата, или писмените доказателства, които се представят да са нови, 2. обективно да не е могло да станат известни на страната, която се позовава на тях, или тя да не е могла своевременно да се снабди с тях и 3.да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
Разликата в съдържанието между екземплярите, които са били представени преди постановяване на решението по същество и тези, на които се позовава касатора, представени в касационното производство и във възобновеното административно производство е в името на секретаря на комисията и положените върху тях подписи като брой, вид и положен печат. Всички екземпляри са с един и същ номер и дата. Съдържанието на решението в частта за реституирания имот е еднакво, включително и с екземплярите, приети като доказателство при разглеждане на делото по същество. Дори да се приеме, че представените с молбата за отмяна доказателства са станали известни на молителя след постановяване на решението от въззивната инстанция по съществото на спора, то те нямат значение за постановяване на решението по предявения иск. Видно от съдържанието на всички екземпляри, както представените преди обявяване на делото от въззивния съд, така и тези, на които се позовава молителя, процесния имот е възстановен в съществуващи реални граници на наследници на наследници на Е. и Г. И. Б. . Съществено е, че по делото е представен препис от решението, подписан от председателя и секретаря на комисията, с който се възстановява собствеността на същия имот. Останалите екземпляри представляват преписи от същото решение, издадени от наличната база данни в ПК, респективно ОСЗГ. Без значение е дали решението е подписано от останалите членове на комисията или от различни членове, защото то представлява индивидуален административен акт, който има конститутивно действие относно възникване на вещните права върху обособен обект на реституция. Компетентна да го издаде е била ПК, действаща като колективен орган, съгласно чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Тъй като в този нормативен акт и в ЗСПЗЗ не е посочено, че решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, то се е прилагал субсидиарно ЗАП /отм/, който в чл. 15, ал.2 изисква за действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган полагане на подпис от председателя и секретаря му. С нормата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ е потвърден този принцип, като е въведено изискване решението да се подписва само от началника на ОСЗГ и определено със заповед на директора на О. дирекция “З” служител от службата. За издаване на препис от решение не са уредени специални изисквания, поради което е без значение при наличието на оригиналите, представени в хода на делото, кой е подписал представените след влизане в сила на решението преписи.
Настоящата инстанция не обсъжда мотивите в решението в административното производство, тъй като това решение вече е отменено от горната инстанция, а и защото мотивите не са част от решението. Обвързваща съда задължителна сила има само диспозитива на решението, а с него жалбата на молителя против заповедта за попълване на кадастралната основа е отхвърлена. Към настоящия момент това производство е все още висящо, но нито този факт сама по себе си, нито евентуалното решение по него биха били обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, защото попълването на имота в кадастралната карта зависи от правото на собственост, по аргумент от чл.1, чл. 51-53 от ЗКИР, а не обратно.
Позоваването в молбата за отмяна на изходящи от другата страна молби, подавани до административни органи и съда не сочи на наличие на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като те нямат никакво значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Тези молби не съставляват доказателство, освен ако съдържат признания за неизгодни за ищеца факти. Релевантните за иска по чл. 108 от ЗС обстоятелства, сочещи на наличие на предпоставките за уважаване на този иск – правото на собственост на ищеца и липсата на основание установеното ползване от ответника обаче се установяват от съда въз основа на доказателствата, а не с твърдения в молби, представени пред различни институции.
Издаденият в полза на молителя констативен нот. акт № 2,т.1/03.01.1997г. не съставлява ново доказателство за молителя. Този акт не създава права за признатия собственик, а само констатира такива, ако съществуват. Констатациите на нотариуса в него подлежат на оборване в исково производство по спор за собственост. Ако този нот. акт се отнася и за спорната част от имота, за която иска е уважен, то констатациите на нотариуса в него са оборени за тази част с влязлото в сила решение и то е задължително за съда и за страните. В този смисъл този нот. акт не представлява нито ново доказателство за молителя, нито е от съществено значение за делото.
Или в обобщение, доказателствата и обстоятелствана, на които се позовава молителят не са нито нови, нито са от съществено значение за изхода от спора, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК и молбата за отмяна, като неоснователна, следва да се остави без уважение. С оглед този резултат, автоматично отпада допуснато спиране на изпълнението на осъдителното решение с определение № 10 / 08 от 02.07.2008г., постановено по настоящото гр.д. № 2332/2008г. на В. касационен съд, V гр.о.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 1 от 09.05.2008г. от “С” О. гр. С. и С. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1090/2007г. от 20.02.2008г., постановено по гр.д. № 1190/2006г. на ВКС на основание чл. 303 ал.1т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: