О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр.София, 25.07.2012година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 223/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 100 на Старозагорски окръжен съд, постановено на 14.12.2011год. по в.гр.дело №630/2011год. С това решение е обезсилено решение № 11/02.06.2011 г. постановено по гр. д. № 626/2010 г. по описа на Районен съд – [населено място], в частта с която е отхвърлен предявеният от Д-р М. Н., М., против Д. Т. Д. от [населено място] иск за предаване на владението на недвижим имот № 000055 от 9.423 дка, VII категория, с начин на трайно ползване „Ловна база” в землището на [населено място], [община], обл. С. З., при граници: имот № 000028 Дървопроизводителна площ на Д., № 00216 нива на наследници на Д. Т. Т., № 002213 залесена нива на наследници на Д. Т. Т., № 002214 залесена нива на И. П. Н., № 002215 залесена нива на наследници на П. И. Н., № 148009 Дървопроизводителна площ на МЗГ-Държавно лесничейство, № 002217 залесена нива на наследници на Д. Т. Т., като недопустимо и е прекратено производството в тази част. Със същото решение е потвърдено решението на РС Чирпан в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. иск за признаване за установено по отношение на Д. Т. Д., М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М. и Д. И. М., че недвижим имот № 000055 от 9.423 дка, VII категория, с начин на трайно ползване „Ловна база” в землището на [населено място], [община], обл. Стара З., при граници: имот № 000028 Дървопроизводителна площ на Д., № 00216 нива на наследници на Д. Т. Т., № 002213 залесена нива на наследници на Д. Т. Т., № 002214 залесена нива на И. П. Н., № 002215 залесена нива на наследници на П. И. Н., № 148009 Дървопроизводителна площ на МЗГ-Д., № 002217 залесена нива на наследници на Д. Т. Т., е собственост на Държавата – частна държавна собственост, като част от имота с площ 6.626 дка е Държавен поземлен фонд, а останалата част от имота с площ 2.797 дка е Държавен горски фонд, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба № 82 т. I рег.№601 д.№ 81 от 2007г. на нотариус Л. И. рег.№ 090 на НК, вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ 219/12.02.2007г. акт № 70 т.1 д.№73/2007 г. и в частта на присъдените разноски.
Касационната жалба е подадена от М.,представлявано от министъра – д-р М. Н., против решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос , уточнен от съда: Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице – приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок. Позовава се на решения на ВКС и БОС, постановени по реда на ГПК/отм/, в които е дадено разрешение на въпроса за действието на вписването, на определения на ВКС, постановени в производство по чл.288ГПК и на Решение №631 от 23.11.2009г. по гр.д.№247/09г. на ВКС, ІІГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че :” вписването има оповестително-защитно действие, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца; че трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател; че приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона, а е частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ и ревандикирайки недвижим имот срещу правоприемника, ищците могат да се позоват на установеното със съдебното решение против праводателя тяхно право на собственост и не е необходимо повторно да доказват придобивното си основание”. Касаторът поддържа твърдението, че поставеният въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация М. Н. А., Й. С. А., М. Г. М. и Д. И. М., представлявани от адв.М., вземат становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът Д. Т. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
Предмет на делото е положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че процесният имот е частна държавна собственост, както и претенция за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба № 82 т. I рег.№601 д.№ 81 от 2007г. на нотариус Л. И. рег.№ 090 на НК, вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ 219/12.02.2007г. акт № 70 т.1 д.№73/2007 г.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд , с което исковете са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че правната квалификация на спорното право, определена въз основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата е чл.124 ГПК; че същият следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не установил пълно и главно, че е собственик на процесния имот независимо, че с решение по гр. д. № 245/2006 г. по описа на Районен съд – [населено място], влязло в закона сила на 17.06.2009 г., е прието за установено по отношение на Т. Д. К. и М. Н. А., че процесният имот е частна държавна собственост, тъй като същото е следвало да бъде отбелязано в шестмесечен срок от влизането си в сила, съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗС, т.е. най-късно до 17.12.2009г. Решението обаче е било вписано на 18.05.2010 г., т.е. след изтичане на законоустановения шестмесечен срок и то по отношение само на Т. Д. К. и М. Н. А.. Поради това приоритет имат вписаните преди 18.05.2010г. актове – нот.акт № 82 т. I peг. №601 д. № 81/2007 г. на Нотариус peг. № 090 Л. И., вписан с акт № 70 н.1 д.№ 73/2007 г. вх.рег. 219/12.02.2007 г. на Службата по вписванията при Районен съд – [населено място], с който на 12.02.2007 г. М. Н. А. и Й. А. продават имота на ответниците М. Г. М. и Д. И. М., както и постановлението за възлагане от 16.04.2009 г., вписано в Служба по вписванията при Районен съд – [населено място] на 13.05.2009 г., по силата на което ответникът Д. Т. Д. е придобил имота чрез възлагане, вследствие изнасяне имота на публична продан от съдебен изпълнител. С оглед горното въззивният съд е обосновал извод, че процесният имот е собственост на лицето, записано в имотния регистър като собственик по силата на вписано постановление за възлагане – ответникът Д. Т. Д.. Предвид гореизложеното е счел за неоснователен и акцесорният иск по чл.537 от ГПК .
Съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правният въпрос :” Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице – приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок” е решаващ за изхода на спора. Представеното Решение №631 от 23.11.2009г. по гр.д.№247/09г. на ВКС, ІІГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, удостоверява противоречие на въззивното решение с разрешаването на правния въпрос , дадено със задължителната и уеднаквена практика на ВКС ,по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100 на Старозагорски окръжен съд, постановено на 14.12.2011год. по в.гр.дело №630/2011год. в обжалваната част.
Делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: