О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
София, 16.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова. гр.д. № 3903 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К., действаща лично и със съдействието на баща си Г. Г. К., приподписана от адвокат В. Л., против решение № 82 от 8.03.2016 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е обезсилено решение № 120 от 12.09.2015 г. по гр.д. № 184/2015 г. на Районен съд-Панагюрище в частта за признаване за установено по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, представляващ жилище от 85 кв.м. в с двуетажна жилищна сграда, върху който имот е предприето изпълнение „публична продан“ за разликата над 2/6 ид.ч. до пълния размер от 6/6 ид.ч. и в частта за признаване, че собственик на Ѕ ид.ч. от същия самостоятелен обект, а другата Ѕ ид.ч. при условията на СИО и в резултат на необезпокояваното и непрекъснато владение в продължение на 34 години, представлява собственост на ищцата Т. З. А., като производството е прекратено в тази част и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за признаване на установено по отношение на В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на определените от ЧСИ № 886-В. Б. 2/6 от 5/6 от Ѕ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435 и 2/6 от самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, като Н. Г. К. е осъдена да заплати на Т. З. А. съдебно-деловодни разноски в размер на 320.00 лв.
Т. З. А. е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Р. К., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата Т. А. е обосновала правния си интерес от предявения иск с обстоятелството, че за личен паричен дълг на съпруга й е насочено принудително изпълнение върху 5/6 ид.ч. от самостоятелния обект-жилище и толкова идеални части от принадлежащата му Ѕ ид.ч. от дворното място, като съпругът й се легитимира като собственик на делия имот с констативен нотариален акт по наследство, делба и давност. Основала е иска си на твърденията, че осъществените придобивни основания обуславят придобиване на идеална част от имот в режим на съпружеска имуществена общност и е поискала да се признае за установено, че съпругът й не е собственик на 2/6 от 5/6 от Ѕ от дворното място и 2/6 от 5/6 от жилището.
В. съд е приел за установено, че ответникът В. А. /съпруг на ищцата/ е придобил по наследство от майка си, починала при действието на СК от 1968 г., 1/6 ид.ч., по 1/6 ид.ч. са наследили брат му и сестра му, а Ѕ ид.ч. е дела на преживелия съпруг Д. А.. При извършена през 1975 г. делба жилището и Ѕ ид.ч. от дворното място е поставено в дял на В. А. и Д. А., като е уравнен дела от 1/6 ид.ч. само на сестрата С. П., поради което след делбата като собственици се легитимират Д. А. с Ѕ ид.ч., В. А. с 2/6 ид.ч. и В. А. и Т. А. с 1/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Д. А. през 1981 г. В. А. се е снабдил с констативен нотариален акт № 19, том I. № 73/1983 г. за собственост на жилището и Ѕ идеална част от дворното място по наследство, делба и давност. Съдът е направил извод, че Ѕ ид.ч. от имота е завладяна след смъртта на Д. А., владяна е от двамата съпрузи и е придобита в режим на съпружеска имуществана общност от Т. А. и В. А., поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да се уважи в предявения размер от 2/6 ид.ч. от имота.
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че в частта, с която първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът В. А. не е собственик на цялото жилище, решението е процесуално недопустимо над 2/6 ид.ч. до 6/6 идеални части, както в частта, с която е разгледан положителен установителен иск, че ответника В. А. е собственик на Ѕ ид.ч., а другата Ѕ ид.ч. е собственост в режим на съпружеска имуществена общност на Т. А., тъй като такива искове не са предявявани.
В. решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на т.1, изр.второ от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС с цел преценка допустимостта на предявения иск, който се основава на твърденията, че идеална част от процесния имот е лична собственост на ответника В. А., а останалата идеална част се притежава от него в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата Т. А., а заявения петитум е да се признае за установено, че В. А. не е собственик на 2/6 от 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1 и на 2/6 от 5/6 от Ѕ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435. По поставените от касатора Н. К. въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, ако прецени, че предявения иск е допустим.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 8.03.2016 г., постановено по гр.д. № 918 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта, с която е признато за установено по предявения от Т. З. А. отрицателен установителен иск против В. Д. А. и Н. Г. К., че В. Д. А. не е собственик на определените от ЧСИ № 886-В. Б. 2/6 от 5/6 от Ѕ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55302.501.3435 и 2/6 от самостоятелен обект с идентификатор 55302.501.3435.1.1, като Н. Г. К. е осъдена да заплати на Т. З. А. съдебно-деловодни разноски в размер на 320.00 лв.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Н. К., действаща лично и със съгласието на баща си Г. К., да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: