3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 02.02. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4874/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адв. И. В. С. като пълномощник на З. А. М., срещу въззивното решение № 819 от 26.04.2014 г. по в. гр. д. № 546/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация Л. Х. Р. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, е уважен иск по чл. 29, ал. 3 СК, като на Л. Р. е определен по-голям дял в размер на 73/100 ид. ч. от придобитото по време на брака със З. М. имущество, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 73 до 90/100 ид. ч., първоинстанционното решение № 473 от 30.12.2013 г. е потвърдено.
Страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен през 1984 г., е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр. д. № 1336/2012 г. Според въззивния съд като принос на съпруга в придобиването, който значително надхвърля приноса на съпругата по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК /от 2009 г./, следва да се приеме по-големият размер на получаваното от него трудово възнаграждение, както и внясяните парични средства изобщо, в семейството. Паричният принос е изчислен чрез съпоставка на данните за общия размер на доходите, внасяни от ищеца, възлизащи на 67 809.24 лева /деноминирани/, към общия размер на доходите, внасяни от ответницата, възлизащи на 5 416.78 лева, или съотношението е 12.52 към 1. Оттук съдът заключил, че по отношение на първия критерий по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 СК – „влагане на средства”, е налице принос на ищеца, който значително надхвърля приноса на ответницата в придобиването на общото имущество, при приет равен принос на страните по останалите материални критерии на чл. 21, ал. 2 СК – влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
В касационната жалба се поддържа, че в противоречие със събраните доказателства е прието, че ищецът също е полагал непосредствени грижи за домакинството и е участвал с доходите си в покупката на недвижимите имоти, като в исковата молба не е посочено каква част от цената за придобиването им е заплатена от него. Обосновавайки решението си с недоказани факти, съдът според жалбоподателката е допуснал съществени процесуални и материалноправни нарушения, което е довело до постановяване на недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа се и оплакване за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на І-во г. о., решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ІІ-ро г. о., Постановление № 5/1972 г. на Пленума на ВС и ТР № 63/1984 г. на ОСГК на ВС. Според тази практика ищецът следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. В случая съдът е приел, че само по-високите доходи на ищеца обуславят основателност на исковата претенция, като при това не е отчетено, че ответницата, сега жалбоподателка, е реализирала по-ниски доходи по обективни причини – призната й е инвалидност поради заболяване с 56% намалена трудоспособност, независимо от съдебната практика, че нетрудоспособността на единия съпруг не е предпоставка за определяне на по-голям дял.
Във връзка с тези доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. представлява ли нарушение на диспозитивното начало произнасянето по иск, който е изменен по размер едва с отправеното във въззивната жалба искане за отмяна на решението, което да е по усмотрение на въззивния съд, с оглед задължението на съда да постанови решение в рамките на търсената защита; 2. налице ли е нарушение на диспозитивното начало, след като съдът, който е обвързан от искането на ищеца и определената от него търсена защита, по свое усмотрение определи пределите на защита и пределите на силата на пресъдено нещо, с което се е произнесъл по непредявен иск; 3. следва ли въззивният съд да извърши преценка на приетите по делото доказателства, с оглед установените с тях релевантни по спора факти и 4. има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановяване на решението и присъждането на значително по-голям дял.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че от значение за делото е последният поставен въпрос, защото е формирал решаващите изводи на съда и е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно е налице противоречие между обжалваното решение и посочената задължителна съдебна практика, според която законодателят е равнопоставил всички форми на приноса, като по-големият размер на трудово възнаграждение на единия от съпрузите не е основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност, щом другият съпруг е изпълнявал задълженията си да полага грижи за семейството – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, тъй като не се констатира съдът да се е произнесъл по непредявен иск извън рамките на търсената защита. Доводите за неправилна преценка на събраните по делото доказателства съставляват оплакване за наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 819 от 26.04.2014 г. по в. гр. д. № 546/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката З. А. М. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 143.06 /сто и четиридесет и три лв. и 06 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: