1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр.София, 24.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3768/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Ф. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 72 от 06.03.2018 г. по гр.д.№ 837/ 2017 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 1657/ 2017 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Д. М. И. и Т. Х. И. иск, квалифицирани по чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения на 10.02.2016 г. с нотариален акт № **, т.***, рег.№ ***, н.д.№ 47/ 2016 г. на нотариус рег.№ *** договор, с който А. Г. Ф. е прехвърлила на Д. М. И., по време на брака й с Т. Х. И., следния недвижим имот: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ….. по КККР на [населено място], находящ се на [улица], целият с площ *** кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. , с предназначение – жилище, целият с площ ** кв.м., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката като й осигури спокоен и сносен живот, какъвто е водила дотогава – жилище, храна, осветление, отопление, всекидневни грижи за здравословното й състояние, като прехвърлителката си запазила пожизнено правото на ползване върху същия имот.
Жалбоподателката повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за разпределянето на доказателствената тежест относно изпълнението на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при предявен иск за развалянето му; необходимо ли е отправяне на покана от страна на прехвърлителя по такъв договор до приобретателя, за да е надлежно изпълнено задължението на приобретателя; съставляват ли изпълнение на задълженията на приобретателя по такъв договор несистемните, случайни или единични действия по оказване на грижи и даване на издръжка; частичното, забавено или неточно изпълнение по такъв договор съставлява ли неизпълнение, което поражда право за прехвърлителя по такъв договор да го развали. Според жалбоподателката, въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), евентуално поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения.
Ответните страни Д. М. И. и Т. Х. И. оспорват жалбата, като считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според тях при разпределяне на доказателствената тежест въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, която възлага тежестта за установяване на факта на изпълнението на задълженията по договора на приобретателя. Поддържат, че жалбоподателката всъщност не е доволна от това, което съдът е приел за установено, но това оплакване е касационно, а не обосноваващо достъп до касационен контрол. Евентуално излагат съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 10.02.2016 г. наследодателката на ищцата (нейната дъщеря А. Г. Ф.) прехвърлила на ответницата Д. М. И., по време на брака й с ответника Т. Х. И., недвижим имот срещу грижите и издръжката, които приобретателката ще осигурява на прехвърлителката за в бъдеще, до края на живота й. Както към момента на сключване на договора, така и значителен период от време преди това, прехвърлителката живеела в прехвърленото жилище със своята майка – ищцата по делото. С експертно решение на ТЕЛК от 2009 г. на прехвърлителката била призната 100 % загубена работоспособност (пожизнено, с чужда помощ) поради загубено зрение, при съпътстващо заболяване параноидна шизофрения. Както преди, така и след сключването на договора, ищцата Ф. била тази, която живеела в жилището с дъщеря си, полагала ежедневни грижи по обслужването й и лечението й. Прехвърлянето на имота било мотивирано от напредналата възраст на ищцата и от опасенията си, че при евентуална нейна смърт няма кой да се грижи за болната й дъщеря. Т. Ф. обаче изрично заявявала, че докато е в състояние да прави това, тя иска да продължи с поддръжката на домакинството. Когато претърпяла травматично увреждане, както и в случай на необходимост от транспортиране на дъщеря й до болнично заведение, била търсена помощта на Д. И. и тя винаги се е отзовавала на исканията. Приобретателката не е оставала да спи в дома на прехвърлителката, защото последната и майка й не са искали това да става. Приживе обаче нито прехвърлителката, нито майка й (ищцата) са се оплаквали от поведението на ответницата. Като анализирал свидетелските показания по делото с оглед констатираните противоречия между тях, съдът посочил, че дава вяра на свидетелите И., Д., Д., С. и Д. и въз основа на тях приел за установено, че задълженията по договора са изпълнявани, макар не изцяло, но в обем, който самата прехвърлителка и майка й са определили към онзи момент. От правна страна съдът извел, че за да се приеме пълно неизпълнение на поетите с договора задължения по делото следвало да се установи прехвърлителката да е имала нужда от издръжка и гледане, да е поискала такава и да й е било отказана от страна на ответницата, респ. съпругът й. Щом ответницата се е отзовавала на всяко искане на прехвърлителката, това съставлява полагане на адекватна грижа и погасява задължението на приобретателя чрез изпълнение. Право на разваляне на договора, като наследник на прехвърлителката ищцата може да има само доколкото той не е бил изпълняван преди смъртта на дъщеря й. Щом ответницата се е отзовавала на всяко искане на кредитора, тя е изпълнила задължението си и претендираното право да се развали договорът не е възникнало.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от ищцата въпроси са обуславящи, а основателно е и твърдението, че материалноправният въпрос „Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поражда ли право за прехвърлителя по този договор да го развали?”, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поради това е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато, като по останалите въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Хасковски окръжен съд № 72 от 06.03.2018 г. по гр.д.№ 837/ 2017 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 137,54 лв (сто тридесет и седем лева, петдесет и четири стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: