1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 25.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 672 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма][населено място], чрез пълномощника на управителя В. С. Е. адв. Е. К. от АК-Р., против въззивно решение № 213 от 05.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа за 2009 г. на В. апелативен съд, с което е отменено решение № 13 от 07.04.2009 г. по гр.д. № 74/2006 г. на Р. окръжен съд и са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма],[населено място], представляван от собственика А. Й. С., Светлана П. К. от[населено място] и [фирма][населено място], представлявано от управителя Светлана П. К., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 4 и пр. 5 ЗЗД, за установяване нищожността като накърняващи добрите нрави и на симулативност на сключените с н.а. № 66/2004 г. и н.а. № 4/2005 г. дарствена и продажбена сделки, както и предявеният при условията на евентуалност иск, с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителността на тези сделки спрямо ищцовото дружество.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за спорното право, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което твърдение представя съдебни решения, както следва: решение № 724 от 17.11.2008 г. по т.д. № 405/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 4 от 25.02.2009 г. по т.д. № 395/2008 г. на І ТО на ВКС, решение № 173 от 15.04.2004 г. по гр.д. № 788/2003 г., ТК на ВКС, решение № 1991 от 10.08.1957 г. по гр.д. № 3941/1957 г. на ІV ГО на ВС, решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д. № 917/2006 г. на ТК на ВКС, решение № 120 от 02.02.2000 г. по гр.д. № 704/1999 г. на V ГО на ВКС, решение № 111 от 20.03.2003 г. по гр.д. № 616/2002 г. на ІІ ГО, решение № 1194 от 21.12.2005 г. по т.д. № 495/2005 г. на ІІ ТО на ВКС и тъй като по отношение на представените съдебни решения на Б. апелативен съд и на Р. окръжен съд липсват данни, че са влезли в законна сила, същите не представляват съдебна практика по см. на т. 3 от ТР № 1/2010 Г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като останалата представена съдебна практика не е задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 Г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, а представлява решения на отделни състави на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Изведените от жалбоподателя въпроси са за тълкуване на материалния закон и по-конкретно – основанията за нищожност на договорите – абсолютна симулация и накърняване на добрите нрави, както и елементите на фактическия състав на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба [фирма],[населено място], представляван от собственика А. Й. С., Светлана П. К. от[населено място] и [фирма][населено място], представлявано от управителя Светлана П. К., чрез пълномощника им адв. М. Р. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба и изразяват становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявените искове, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване симулативност на сделките на дарение и последващата за покупко-продажба на процесния магазин, въззивният съд е приел, че не е установено волята на страните да е била за сключване на привидна сделка, т.е. да не ги обвързва. Напротив, намерението на страните по сделките е било, при първата сделка да се подари имота от майката на дъщерята, а при втората сделка реално да се прехвърли правото на собственост върху процесния магазин. В тази връзка съдът е приел, че ищецът не е доказал наличие на съгласие на страните по дарствената и продажбената сделка за ненастъпване на правните последици по тях, за да е налице абсолютна симулация, при която е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства от ищеца за опорочаване волята на страните по дарствената и продажбената сделки, поради накърняване на добрите нрави, тъй като обещанието на продажба на процесния магазин, предмет на предварителен договор между ищцовото дружество и ЕТ от 24.02.2003 г., не препятства последният да се разпореди с имота, на който е собственик.
Въззивният съд е приел за неоснователен предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД по съображения, че ищецът не е доказал, че втората ответница като надарена от първата ответница е знаела за увреждането.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените материалноправни въпроси за тълкуване в конкретния случай на основанията за нищожност на договорите – абсолютна симулация и накърняване на добрите нрави, макар и твърде общо формулирани, са обусловили изхода на делото по тези искове, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие с релевираната съдебна практика. Както се посочи по-горе, за да отхвърли тези искове въззивният съд е приел, на първо място, че при извършване на дарствената и последващата продажбена сделка между ответниците, не е установено волята на страните по тях да е била за сключване на привидни сделки, т.е. такива, които да не ги обвързват и на второ място, не е установено тези сделки да са нищожни като сключени при накърняване на добрите нрави, като и в двата случая тежестта на доказването е на ищцовата страна. Изводите на въззивния съд по тези искове кореспондират с представената в тази насока съдебна практика, поради което не е налице основанието за допускане на въззивното решение в тази част до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Материалноправният въпрос за елементите на фактическия състав на Павловия иск/чл. 135 ЗЗД/, предявен при условията на евентуалност, е обусловил изхода на делото по този иск и същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика – решение № 120/2000 г. и решение № 111/2003 г., поради което по този въпрос въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, поради което на това основание въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 240 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 213 от 05.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа за 2009 г. на В. апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма][населено място] срещу [фирма],[населено място], представляван от собственика А. Й. С., Светлана П. К. от[населено място] и [фирма][населено място], представлявано от управителя Светлана П. К., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 4 и пр. 5 ЗЗД, за установяване нищожността като накърняващи добрите нрави и на симулативност на сключените с н.а. № 66/2004 г. на нотариус А. М. дарствена и н.а. № 4/2005 г. на същия нотариус продажбена сделки.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение№ 213 от 05.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 442 по описа за 2009 г. на В. апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма],[населено място], представляван от собственика А. Й. С., Светлана П. К. от[населено място] и [фирма][населено място], представлявано от управителя Светлана П. К., предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване за недействителни спрямо ищеца на дарението на недвижим имот по н.а. № 66/2004 г. на нотариус А. М., с район на действие Р. районен съд и покупко-продажбата на същия имот по н.а. № 4/2005 г. на същия нотариус.
Указва на [фирма][населено място], представлявано от управителя В. С. Е. от[населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 240 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: