О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София 09.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело №393/2009 г.
Производството е по реда на чл.309, ал.1 ГПК във вр. с чл.282, ал.2 ГПК.
Молителката Д. С. Й., съдебен адрес град С., иска да бъде спряно изпълнението на решение №226 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 2136/2008 г. на Софийския апелативен съд в рамките на производството по чл.303, ал.1 и ал.4 ГПК, образувано по нейна молба. С влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд е оставено в сила решение от 24.07.2008 год. по гр. д. №Е 743/2008 г. на Софийския градски съд, с което е разпоредено на основание чл.12, ал.1 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца връщане на малолетното дете М, родена на 06.05.2002 год. в град Б., И. , от майка Д. С. Й. и баща У, в град Б., ул. „М”18, където е обичайното местопребиваване на детето.
С определение №64/30.04.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д. №393/2009 г. е оставена без уважение молба на молителката за спиране изпълнението на решение №226 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 2136/2008 г. на Софийския апелативен съд в рамките на производството по чл.303, ал.1 и ал.4 ГПК. Прието е, че съобразно разпоредбата на чл. 309, ал.1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК. В случая се касае за влязло в сила решение, постановено по молба по чл.12, ал.1 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Целта на конвенцията е да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави и да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави. Тя е приложима за всяко дете, ненавършило 16-годишна възраст, което е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди да бъде нарушено правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения.
В случая детето М. С. е имало обичайно местопребиваване в И. , което е било променено без правно основание с такова в България. Постановеното с влязло в сила решение в съответствие с целите на конвенцията незабавно връщане на детето не следва да бъде възпрепятствано по реда на чл.309, ал.1 ГПК, тъй като това би довело до обезсмисляне на посочените по горе основни принципи на Х. конвенция. Тяхната основна цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на децата. Само наличието
Това налага молбата за спиране на изпълнението на решението да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Й., съдебен адрес град С., за спиране изпълнението на решение №226 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 2136/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.