О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 08.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 577/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от /Н./, чрез главен експерт-юрист Д. В., с вх.№1590 от 17.03.2010 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.03.2010 год., срещу Решение №286 от 03.02.2010 год. по т.д.№949/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, І-ви т.състав, с което е потвърдено решение №320 от 29.07.2009 год. по т.д.№1028/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХХ състав, с което частично са уважени предявените от касатора против [фирма][населено място] искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на държавата към ответното дружество, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 ГПК от 19.06.2008 год., на основание акт за установяване на частно държавно вземане №20 от 14.11.2007 год. Въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че изпълнението на задълженията на ответното дружество, произтичащите от сключения на 04.10.1999 год. на основание ЗУНК Договор за уреждане задълженията към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени към 31.12.1990 год., констатирани с акта за установяване частно държавно вземане, могат да бъдат погасявани по негов избор в щатска валута или в левовата й равностойност. Последица от този му извод е и възприето заключението на депозираната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза за размера на просрочената главница във вариант щатски долари- 195 000.00 щатски долара, така както се води при ответника, а не както се води при ищеца в лева- 297 187.25 лв., поради превалутиране на всяка разсрочена вноска на датата на падежа й. Възприет е и определеният от Пловдивския окръжен съд начин на определяне за наказателната лихва.
Касаторът Н. подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че неправилно е приложен чл.20 ЗЗД за тълкуване на договора, защото текстът на чл.1,т.1 от него, даващ възможност на длъжника да избира в каква валута да погасява валутните си задължения, е ясен и не се нуждае от тълкуване. Навежда и доводи за постановяването на обжалваното решение в нарушение на т.4 на ТР2-1997-ОСГК, тъй като левовата равностойност на размера на вземането за главницата във валута следва да бъде определена към датата на падежа му, а не към евентуалното плащане, още повече че няма такова. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, като поставеният от него правен въпрос може да се квалифицира като такъв за: При предоставена възможност на длъжника да избира в какви парични средства да погасява задължението си по главница по валутното задължение – в оригинална валута/щатски долара/ или в левовата им равностойност, при превалутирането на непогасената част от задължението, към кой момент следва да бъде определена равностойността му- към датата на падежа или към датата на евентуалното плащане. Освен подържаното противоречие с ТР 2-1997-ОСГК, касаторът излага съображения, че разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- наличие на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, но само в частта, с която съдът се е произнесъл по следните исковете с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК, предявени от А. срещу [фирма][населено място] за установява съществуването на следните задължения: 1/ главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане; 2/ наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане и 3/ наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год. В останалата част касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес по останалите два иска е под 1000 лв.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
Формулираният от касатора въпрос за момента, към който следва да се определи левовата равностойност на претендираната главница по валутното задължение- дали към датата на падежа на всяка една от разсрочените му вноски или към датата на евентуалното му плащане, не е обусловил правните изводи на съда, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, който е определил размера на главницата по валутното задължение в щатска валута, поради което не се е произнасял по въпроса към кой момент следва да се определи левовата му равностойност. Не се спори и че няма погасяване на задълженията по акта за установяване на частно държавно вземане №20 от 14.11.2007 год., за вземанията по който е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, поради което произнасянето за момента, към който следва да се определи левовата равностойност на евентуални бъдещи плащания по валутното задължение на ответното дружество, не може да има значение за точното приложение на закона в настоящия спор.
В рамките, обаче, на задължението на ВКС служебно да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, очертано в т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по въпроса допустимо ли е по иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на частни държавни вземания, предявени в национална валута, с който иск кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, и които вземания в заповедта за изпълнение също са посочени в национална валута, съдът да се произнася в исковото производство по техния размер в чуждестранна валута. С оглед разрешаването на този въпрос обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №286 от 03.02.2010 год. по т.д.№949/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, І-ви т.състав, в частта, с която е потвърдено решение №320 от 29.07.2009 год. по т.д.№1028/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХХ състав, в частта с която съдът се е произнесъл по предявените на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от А. срещу [фирма] искове: 1/иск за установяване съществуването на вземане по главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане в размер на 297 187.25 лв.; 2/ иск за установяване съществуване на вземане за наказателна лихва, начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане в размер на 75 979.57 лв. и 3/иск за установяване съществуването на вземане за наказателна лихва, начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №35 от 18.11.2004 год. в размер от 181 727.34 лв.
Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. срещу Решение №286 от 03.02.2010 год. по т.д.№949/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, І-ви т.състав в останалата му част.
Определението в тази си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: