Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. София, 09.03.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 27/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от гражданския ищец Министъра на финансите като представител на Държавата чрез процесуалния му представител – гл.юрисконсулт при ТД на НАП София И. срещу присъда № 24 от 17.10.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 състав, постановено по ВНОХД № 841/2016 г. по описа на същия съд.
В жалбата на гражданския ищец е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като са изложени твърдения за допуснато нарушение на закона при оправдаване на подсъдимия М. по предявеното му обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и отхвърляне на предявения от Държавата, представлявана от Министъра на финансите граждански иск за сумата от 167 156,75 лв. на основание чл.45 от ЗЗД като неоснователен и недоказан. В касационната жалба са изложени подробни доводи за доказаност по несъмнен начин съставомерността на осъществените от подсъдимия деяния по конкретния състав на престъпление, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт и виновното му поведение при тяхното извършване. Въз основа на развитата в тази насока теза се отправя искане за отмяна на атакуваната въззивна присъда, признаване подсъдимия М. за виновен в извършване на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и осъждането му да заплати предявения срещу него граждански иск.
Искането се поддържа и в приложеното допълнение към касационната жалба по доводите и съображенията, изложени в нея.
По делото е постъпил отговор от адв.Д., защитник на подсъдимия М. на касационната жалба от гражданския ищец, в което се излагат доводи за нейната недопустимост в частта, с която въззивната присъда се атакува в наказателната й част и се предлага да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част адв.Д. намира жалбата за неоснователна, като обосновава липсата на основание за търсене на деликтна отговорност от подсъдимия и моли същата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият М., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си адв.Д. излага съображения в подкрепа на атакуваната присъда на САС и моли същата да бъде потвърдена изцяло.
Гражданският ищец – Министърът на финансите като представител на Държавата, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт И., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и прави същите искания.
Представителят на ВКП намира жалбата за основателна предвид установената некоректност на подсъдимия по отношение на данъчните му задължения, с оглед на което счита, че извършените от него деяния представляват деликт по смисъла на облигационното право. С оглед на това намира, че по силата на чл.45 от ЗЗД същите са основание за ангажиране на гражданската му отговорност, поради което предлага на съда да уважи касационната жалба на гражданския ищец.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 13 от 10.06.2016 г., постановена по НОХД № 85/2015 г., Окръжен съд гр. Кюстендил е признал подсъдимия П. В. М. за виновен в това, че за периода 14.02.2007 г. до 14.12.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като физическо лице избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 167 156,75 лв. /сто шестдесет и седем хиляди сто петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ данък добавена стойност (ДДС), като не е подал 47 бр. справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП, офис Кюстендил и предхождащото ги заявление за регистрация по Закона за данък добавена стойност на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години, както и наказание „конфискация“ на част от имуществото, а именно: ? идеална част от поземлен имот, представляващ търговски обект с площ от 97 кв.м. – бивш магазин 1001 стоки, представляващ едноетажна постройка, състояща се от четири магазина в [населено място], на [улица].
Със същата присъда Кюстендилският ОС е осъдил подсъдимия П. В. М. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД на НАП София – офис Кюстендил сумата от 167 156,75 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението.
Подсъдимият М. е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск, както и разноските по делото.
По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 841/2016 г. по описа на Софийския АС. С присъда № 24 от 17.10.2016 г. 4 състав на САС, НО, на основание чл.334 т.2 вр.чл.336 ал.1 т.3 от НПК отменил първоинстанционната присъдата и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия П. В. М. за невиновен в това, за периода 14.02.2007 г. до 14.12.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като физическо лице да е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 167 156,75 лв. /сто шестдесет и седем хиляди сто петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ данък добавена стойност (ДДС), като не е подал 47 бр. справки-декларации за данък добавена стойност, които се изискват ежемесечно на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП, офис Кюстендил и предхождащото ги заявление за регистрация по Закона за данък добавена стойност на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Със същата присъда САС, НО, 4 състав отхвърлил предявения от Държавата, представлявана от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия П. В. М. за сумата 167 156,75 лв. като неоснователен и недоказан.
Касационната жалба на гражданския ищец – Министъра на финансите като представител на Държавата, депозирана чрез процесуалния му представител гл.юрисконсулт И. е подадена в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. В същото време от съдържанието й е видно, че с нея се атакуват както гражданската, така и наказателната част на въззивната присъда. С последното гражданският ищец е надхвърлил правата си по чл.87 ал.1 от НПК, включващи това да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, упражняването на кои според ал.2 на чл.87 от НПК може да се реализира единствено в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск. Българският процесуален закон позволява осъждане на оправдан подсъдим или влошаване наказателноправното положение на осъден такъв единствено по протест на прокурора или жалба от частния обвинители или частния тъжител, каквито в случая не са налице. В този смисъл касационната жалба от Министъра на финансите като представител на Държавата е изготвена в нарушение на чл.349 ал.3 вр.ал.1 от НПК, поради което в частта й, с която се атакува наказателната част на присъдата на САС се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като атакуваната присъда в тази й част е влязла в законна сила.
В останалата й част, с която се иска отмяна на въззивната присъда относно произнасянето по гражданския иск, жалбата на гражданския ищец е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
До горния извод настоящият касационен състав стигна след внимателен анализ на мотивите към атакувания съдебен акт, от които става ясно, че въззивният съд е оценил инкриминираните деяния не просто като несъставомерни по състава на престъпление, за който подсъдимият М. бил привлечен да отговаря, но и като такива, които нямат характеристиките на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което след като го е оправдал за престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, е отхвърлил и предявения граждански иск за непозволено увреждане поради липса на негово виновно поведение за причиняването им. С оглед на това позоваването на прокурора от ВКП на ППВС № 9/61 г. е неоснователно, доколкото съобразно цитираната практика на Върховния съд осъждането по гражданския иск на оправдан подсъдим е допустимо само ако деянието, което съдът е приел, че не е престъпно, е причинило вреди виновно по смисъла на чл.45 от ЗЗД и са налице условията на гражданската отговорност.
Тъкмо това въззивната инстанция е приела, че не е налице по настоящото дело. САС в мотивите към присъдата си е приел, че инкриминираните деяния са несъставомерни, защото не са осъществени основни елементи от състава на престъплението по чл.255 от НК, тъй като подсъдимият М. не е избегнал нито установяването, нито плащането на данъчни задължения, защото е декларирал осъществените от него сделки по друг данъчен ред. Така взаимоотношенията между него и Държавата са се развили единствено на плоскостта на административните отношения, поради което евентуален спор за разлика в дължимите суми за данъци следва да се разреши по механизмите на административното правораздаване, а не по гражданскоправен ред с основание непозволено увреждане.
При това развитие на делото, касационната инстанция не разполага с правомощия за преразглеждане и на гражданскоправната част на атакуваната въззивна присъда, тъй като е обвързана с приетите фактически положения от САС като инстанция по фактите, изключващи изцяло виновното поведение на подсъдимия М., включително от гледна точка на гражданската отговорност.
С оглед изложеното и при липса на възможност за приемане на нови фактически положения, както и поради липса на протест от прокурора, настоящият състав на ВКС намери, че присъдата на САС, НО, 4 състав не може да бъде нито отменена, нито изменена.
Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 24 от 17.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 841/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 4 състав в гражданската й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.