Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. София, 09.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в открито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3406/2018 г.
Производство по чл. 290-293 ГПК.
В. Д. К. чрез адв. А. П. – САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 78 от 12.04.2018 г. по в.гр.дело № 515/2017 год. на ОС – Кюстендил. Поддържа се, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради нарушение на процесуалния закон от страна на въззивния съд, тъй като при постановяване на решението не е съобразена съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение №166/31.10.2011 г. по т.д. № 742/2010 г. ВКС- ТК, II отд. и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост досежно уважения ревандикационен иск. Навеждат се обстойни доводи по въпроса за допустимостта при обективно съединяване на искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, същите да бъдат разгледани в едно производство и да бъде постановен валиден съдебен акт и по двата иска .Поддържат се доводи, касаещи за неточна квалификация на заявения облигационен иск, предвид на субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД и за последиците при неправилно предявените искове в контекста на Решение No 70 от 31. 05. 2017 година по т.д. No 60037/2016 година на ВКС, ГК – 3 г.о. Навените доводи се поддържат по въпросите за допустимостта на спор за собственост относно правния интерес за защита правото на собственост при наличие на нотариални актове, сочещи други лица за собственици на процесния недвижим имот и наличие на висящ спор за собственост между ищеца и тези трети лица, и спор, между страните по делото, при правоотношение по договор за наем относно дължимостта на претендираните суми от незаплатен наем и др.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл. второ ГПК поради констатацията за евентуална процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, с довод, че по делото са разгледани искове – вещен и облигационни при заявени възражения по фактите и правото, без да е налице без ясно очертана рамка на предмета на спора по всеки един от тях.
С подадения писмен отговор от защитата на ответника по касацията „АГРО МГ 1“ ЕООД, чрез „Адвокатско дружество „Д. и Д.“, представлявано от адв. Г. Д. – САК, е изразено становище, че не са налице релевираните доводи за неправилност, нито основания да бъде разгледана и уважена касационната жалба по същество. Претендират се разноски по делото в размер на 800 лв.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира:
Съдебното исково производство е инициирано от търговско дружество „ АГРО МГ 1“ ООД срещу В. Д. К. от [населено място], община Д., с правно основание чл. 108 ЗС и искане дружеството да бъде признато за собственик на : сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], община Д., със застроена площ от 517 кв.м. представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място] брег, при съседи на имота: : имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, а ответникът – В. К., който държи имота без основание да бъде осъден да предаде владението му. С исковата молба, търговското дружество – ищец е заявило и искане „ да бъде осъден ответника да заплаща на ищеца месечен наем в размер 1000 / хиляда / лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното предаване на владението на имота“.
С подадения в срока на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът е възразил, като е оспорил титула за собственост на ищцовата страна нотариален акт № 47 от 22.05.2013 година „поради липсата на представителна власт на лицата, разпоредили процесния недвижим имот“ от името на ППЗК “Съгласие“. Заявената претенция за заплащане на наемна цена е оспорена с довод, че за м.02.2013 година наемът е заплатен на ликвидатора на ППЗК в ликвидация – П. Б., както и че се намира в имота на правно основание.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за собственост, като приема, че процесният имот е продаден през 2014 година с НА №53/2014 год. за погасяване на дълг на търговското дружеството поради което същото не е собственик, както и отхвърля иска за наем, претендиран за сума от 1000 лв. месечно, като сочи, че общият размер на неоснователно заявената претенцията в 9 657.20 лв. (девет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и 0.20 лв.).
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е обезсилил Решение № 351 от 13.07.2017 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1541/2014 година по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11, срещу В. К., иск за заплащане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева за неправомерно ползване на сграда № 1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място], общ.Д. и е върнал делото в тази част на районния съд за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда. Със същото решение отменя Решение № 351 от 13.07.2017 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1541/2014 година, в частта, с която е бил отхвърлен, като неоснователен, предявен от „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК: 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11 срещу В. К., иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на сграда, с идентификационен № **** представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място] брег, при съседи на имота: : имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както и, в частта за разноските и вместо това е постановил решение, с което се признава за установено, в отношенията между „АГРО МГ 1“ ЕООД и В. Д. К., че „АГРО МГ 1“ ЕООД е собственик по силата на правна сделка – покупко – продажба, сключена във формата на нотариален акт № 47, том II, дело № 188/ 2013 г. по описа на нотариус с рег. №527 по Регистъра на НК, с район на действие РС – Дупница на сграда с идентификатор ****, по КККР, одобрени със заповед №300 – 5 – 55/30.07.2004 г. на Изп. Директор на АГКК, находяща се в [населено място], община Д., обл.К., разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 517 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи на ПИ: имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** и е осъдил В. К., с посочен по-горе адрес, да отстъпи на „Агро МГ 1“ ЕООД, с посочени по-горе данни, собствеността върху описания имот и предаде владението върху същия.
Процесуалната допустимост на иска е обусловена от надлежното упражняване правото на иска – т.е. на упражняване на процесуалното право за съдебна защита на субективно материално право при наличие на установени от закона процесуални предпоставки като: срокове за упражняване на правото на защита, надлежна процесуална легитимация на лицата от чието име или срещу които се търси защитата и при редовна, от гл.т. изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК искова молба при яснота на заявеното искане, очертано от твърдяните обстоятелства (като правно релевантни факти) и конкретен петитум.
Без „редовна“, в посочения смисъл, искова молба страната ответник реално е лишена от възможността за ефективна защита с оглед на изискванията на чл. 131-133 ГПК, а решаващият съд не би могъл да очертае предмета на спора, да прецени кой факти се нуждаят от доказване, да разпредели доказателствената тежест и да даде законосъобразна правна квалификация на иска.
В този аспект, релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение в касационната жалба на В. Д. К. се явяват основателни, но само досежно частта, с която въззивният съд е приел, че следва да се обезсили Решение № 351 от 13.07.2017 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1541/2014 година по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен иска на „АГРО МГ 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11, срещу В. К., за заплащане на наем – обезщетение в размер на 9 657.20 лева за неправомерно ползване на сграда № 1, представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място], общ.Д. и делото е върнато, в тази част, на районния съд за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда.
Настоящият състав на касационния съд намира, че въззивният съд е постановил процесуално недопустимо в посочената част решение поради несъблюдаване на процесуалните правила, касаещи правомощията на въззивния съд по повод конкретно релевирани с въззивната жалба нарушения на процесуалните правила на първата инстанция. Доколкото в конкретния случай с въззивната жалба на търговското дружество са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението по отхвърления облигационен иск, свързани с липсата на доклада по чл. 146 ГПК по този иск, то липсата на извършени процесуални действия за отстраняване пропуска на първата инстанция, касаещи заявената облигационна претенция (както правилно в мотивите на въззивното решение се сочи, че се касае до обективно кумулативно съединяване на искове) относно правно релевантни факти : ползване на собствения на ищеца недвижим имот на договорно или извъндоговорно основание и петитум, касаещ времето на ползване, начин на формиране на размера на претенцията и нейния общ размер, налагат извод, че въззивният съд се е „произнесъл по иск“ по нередовна искова молба.
Въззивният съд, в качеството си на инстанция по същество, без да изясни посочените по -горе обстоятелства при неясната и непълна искова молба по заявения облигационен иск и без да положи необходимата грижа в рамките на служебните си задължения да укаже на ищцовата страна необходимостта от яснота за заявената претенция за заплащане от страна на ответника на определена сума и без извършване на съответните процесуални действия в рамките на правомощията на въззивен съд за преодоляване на противоречието между твърдяно ползване на имота без основание и искане да се присъди „наем“, предполагащ наличие на договорна връзка, дори без да изясни периода на претенцията респ. нейния общ размер, е приел че се касае до предявен от търговското дружество иск, при условията на кумулативно съединяване, за сумата от 9 657.20 лв., който иск има правното си основание в чл. 59 ЗЗД, връщайки делото за ново разглеждане на първата инстанция. Процедирайки по този начин, без яснота относно правно релевантните факти, но с дадени указания за конкретна правна квалификация на спора, без съотносимост между твърденията на ищцовата страна и искане, и сочеща на несъблюдаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд е постановил решение, което носи порока на неясната искова молба, поради което следва да бъде обезсилено.
Не може да се приеме, че е налице разгледан незаявен иск, с правна квалификация, дадена като указания към първата инстанция, доколкото липсва редовна искова молба, от която да може да се направи извод както за предмета на спора, така и за конкретното искане, касещо защита на субективно материално право.
Изложените съображения налагат извод за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, от етапа на разпоредително заседание по въззивната жалба на търговското дружество, в частта, с която първата инстанция е отхвърлила искането „ да бъде осъден ответника да заплаща на ищеца месечен наем в размер 1000 / хиляда / лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното предаване на владението на имота“, за оставяне на исковата молба в тази част без движение и даване на конкретни указания за отстраняване на недостатъците, посочени по – горе, като процесуалните действия на въззивния съд се съобразят с дадените задължителни указания по ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд.
Решението на въззивния съд, в частта, с която е отменено Решение № 351 от 13.07.2017 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1541/2014 година, в частта по отхвърления иск на „АГРО МГ 1“ ЕООД, с ЕИК: 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, „Иван вазов“ № 11 срещу В. Д. К., с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на сграда, с идентификационен № **** представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място], при съседи на имота: : имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както и, в частта за разноските и постановено ново решение, с което е признато за установено, в отношенията между „АГРО МГ 1“ ЕООД и В. Д. К., че „АГРО МГ 1“ ЕООД е собственик по силата на правна сделка – покупко – продажба, сключена във формата на нотариален акт № 47, том II, дело № 188/ 2013 г. по описа на нотариус с рег. №527 по Регистъра на НК, с район на действие РС – Дупница на сграда с идентификатор ****, по КККР, одобрени със заповед № 300 – 5 – 55/30.07.2004 г. на Изп. Директор на АГКК, находяща се в [населено място], община Д., обл.К., разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 517 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи на ПИ: имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** и В. Д. К. е осъден да отстъпи и предаде владението му на „АГРО МГ 1“ ЕООД, е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Правилен е изводът на въззивния съд, че извършеното разпореждане на имота в хода на производството не прегражда възможността иска за защита на правото на собственост да продължи със страна прехвърлителя по сделката – арг. на чл. 226, ал.1 и ал.3 ГПК в качеството му на процесуален субституент.
Законосъобразно е прието, че възражението нищожност на договора по НА № 47/2013 година, легитимиращ търговско дружество “ АГРО МГ1” EOOД за собственик на процесния имот – навес-работилница, е неоснователно. Влязлото в сила към дата 30.10.2015 година (след постановяване на Определението на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване) решение на въззивен съд по иска на ликвидатора П. Б. по чл. 29 ТЗ няма обратно действие относно заличените обстоятелства на представителство на ППЗК „Съгласие“, поради което правилен и законосъобразен е извода, че това решение е ирелевантно за валидността на сключения договор за покупко – продажба в полза на търговското дружество по НА № 47/2013 година, легитимиращ ищеца като собственик към датата на завеждане на иска, доколкото към датата на сключване на договора, договарящите от името на ППЗК“Съгласие“ лица са разполагали с нужната представителна за това власт.
Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че ответникът К. следва да бъде осъден да предаде владението на процесния недвижим имот доколкото анализът на доказателствата сочат, че същият се намира без правно основание в него и го ползва. Въззивният съд е обсъдил възможните хипотези по повод на наемното правоотношение на ответника с кооперацията – праводател, достигайки до правилния и законосъобразен извод, че към датата на подаване на исковата молба това договорно правоотношение не съществува и не могат да се претендират последиците на евентуалното му неизпълнение. Ето защо в тази част – по уважения ревандикационен иск, обжалваното въззивно решение следва да се потвърди.
По направеното искане за присъждане на направените разноски: Искането на касатора В. К. не може да бъде уважено, доколкото въззивното решение подлежи на частично обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, по заявената облигационна претенция (без яснота за нейния окончателен размер) и съгласно разпоредбата на чл. 294 , ал. 2 ГПК. Искането на ответната страна следва да бъде уважено частично в размер на сума от 400 лв., доколкото е налице като краен правен резултат потвърдително решение касаещо само единия от кумулативно разгледаните искове.
По изложените съображения, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 78 от 12.04.2018 г. по в. гр. дело № 515/2017 г. на ОС – Кюстендил, в частта, с която е обезсилено Решение № 351 от 13.07.2017 год. по гр.д. № 1541/2014 година на РС – Дупница по отхвърления иск на „АГРО МГ 1“ ЕООД, с ЕИК 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11, срещу В. Д. К., за заплащане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева (девет хиляди шестстотин петдесет и седем и 0.20 лева) за неправомерно ползване на сграда представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в [населено място] и построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на [населено място], общ.Д. и делото е върнато за ново разглеждане в тази част на районния съд, друг състав на съда и
ВРЪЩА делото на въззивния съд, за ново разглеждане от етапа на разпоредително заседание по въззивната жалба на „АГРО МГ 1„ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11, от друг състав.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 78 от 12.04.2018 г. по в.гр. дело № 515/2018 г. на ОС – Кюстендил, в частта с която е отменено Решение № 351 от 13.07.2017 год. по гр.д. № 1541/2014 година на РС-Дупница по отхвърления иск на „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК: 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11 срещу В. Д. К., с правно основание чл.108 ЗС и е постановено ново решение, с което е признато за установено, в отношенията между „АГРО МГ 1“ ЕООД и В. Д. К., че „АГРО МГ 1“ ЕООД с ЕИК: 201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11 е собственик по силата на Договор за покупко – продажба, сключена във формата на НА № 47, том II, дело № 188/2013 г. по описа на нотариус с рег. №527 по Регистъра на НК, с район на действие РС – Дупница, на сграда с идентификатор ****, по КККР, одобрени със заповед №300 – 5 – 55/30.07.2004 г. на Изп. Директор на АГКК, находяща се в [населено място], община Д., обл.К., разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 517 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи на ПИ: имот с идентификатор *** имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** и е осъдил В. Д. К., с посочен по-горе адрес, да отстъпи на „Агро МГ 1“ ЕООД, с посочени по-горе данни, собствеността върху описания имот и предаде владението върху същия.
ОСЪЖДА търговско дружество „АГРО МГ 1“ ЕООД с ЕИК:201649292 със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ № 11 да заплати на В. Д. К. сумата 400 лв. ( четиристотин лева ) разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :