Върховен касационен съд Стр. 2
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 11.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3712 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от „Т. А. Л.” Н., К. чрез адвокат В. М. срещу решение № 40/22.04.2013 г. по в.т.д. № 72/2013 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] /сега/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по жалбата – [фирма] /н/ оспорва касационната жалба в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:
Пред БОС са предявени кумулативно съединени искове от „Т. А. Л.” срещу [фирма] и [фирма] /н/ по чл.694 ал.1 изр.1-во предл.2-ро ТЗ вр. чл.99 ал.1 ЗЗД – за признаване несъществуване на вземания на първия ответник срещу втория ответник, включени в списъка на приети от синдика на [фирма] /н/ вземания и по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.20/2013 г. – за признаване нищожност на учредена договорна ипотека в полза на К. АД върху недвижим имот и особен залог на дълготрайни материални активи, вписани по № 2007052901084 в ЦРОЗ, собственост на дружеството в несъстоятелност. БОС е отхвърлил исковете по чл.694 ТЗ и е уважил исковете по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ. БАС е отменил решението на БОС в частта му, уважаваща исковете по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и е постановил друго решение, отхвърлящо исковете по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, потвърдил е решението на БОС в отхвърлителната му част по исковете по чл.694 ТЗ. БАС е приел, че с измененията на ТЗ в ДВ бр.20/2013 г. е приета нова алинея 6 на чл.646 ТЗ, съобразно която чл.646 ал.2 т.2 ТЗ не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника, а съгласно § 14 ал.1 ПЗР на ТЗ изменението на закона се прилага и за заварените производства, каквото е и настоящото пред БАС. БАС е съобразил, че атакуваните обезпечения са предоставени едновременно със сключването на договора за банков кредит от 09.05.2007 г., при което отпада и възможността, регламентирана в чл.646 ал.2 т.2 ТЗ да се приемат за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяване на ипотека или залог. Алинея 6 на същия текст предвижда изключение от тази правна възможност, каквото представлява и искането, направено на основание чл.646 ал.2 т.3 ТЗ преди изменението му и прието за основателно от БОС по този иск. С оглед гореизложеното и съобразявайки изменението на чл.646 и конкретно новата алинея 6 на този текст, приложима към заварените случаи, БАС е приел, че предявените искове по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ /преди изменението на ТЗ в ДВ бр.20/2013 г./ за приемане нищожност на договор за ипотека и особен залог са неоснователни. По отношение исковете по чл.694 ал.1 изр.1-во предл.2-ро ТЗ вр. чл.99 ал.1 ЗЗД БАС е приел, както и БОС, към чиито мотиви е препратил по реда на чл.272 ГПК, че [фирма] се е легитимирал пред синдика на [фирма] /н/ като кредитор с представени преводни нареждания, с които е наредил на обслужващата го банка – Ц. извършване на преводи по сметка на цедентите – [фирма] и „В & В. Оранжерии П.” О., представено е и преводното нареждане, изразяващо волята на наредителя с банково извлечение за извършените операции. Представени са също и потвърждения от двамата цеденти – [фирма] и „В & В. Оранжерии П.” О., които на основание чл.99 ал.3 ЗЗД потвърждават прехвърлянето на вземанията си към длъжника [фирма] на [фирма] в пълния си обем, заедно със съществуващите привилегии, обезпечения и принадлежности. Според БАС тези потвърждения не са оспорени, от което се следва, че действително по сметките на цедентите са постъпили процесните суми, техните сметки са заверени, обстоятелство, което не се опровергава от доказателствата по делото. От това следва извод, че съответните уговорки в договорите за цесия са изпълнени и е породено тяхното действие.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира въпроси, свързани с исковете по чл.694 ТЗ и извършените възмездни цесии от [фирма] и „В & В. Оранжерии П.” О. на [фирма] във връзка със значението на заверяването на банковата сметка на кредитора при безкасово плащане и процесуалното задължение на страните да установят фактите, на които основават своите искания и възражения, като се твърди противоречиво разрешение с практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. По исковете по чл.646 ал.2 ТЗ въпросът е относно действието във времето на промяната на чл.646 ал.2 ТЗ.
Въпросите свързани със значението на заверяването на банковата сметка при безкасово плащане и установяването му при процесните възмездни цесии от [фирма] и „В & В. Оранжерии П.” О. на [фирма] не са обуславящ изхода на спора, тъй като по предявените искове по чл.694 ал.1 изр.1-во предл.2-ро ТЗ вр. чл.99 ал.1 ЗЗД ищецът е твърдял първоначално липса на уведомяване на [фирма] за извършените цесии и допълнително – липса на доказателства за извършване на визираното в чл.99 ал.3 ЗЗД писмено потвърждение на прехвърлянето, което препятства настъпването на действието на цесията. При тези твърдения и представени доказателства – договори за цесия, преводни нареждания и потвърждения от двамата цеденти по чл.99 ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземанията си към длъжника [фирма] на [фирма], БОС и БАС са приели, че договорите за цесия са изпълнени и е породено тяхното действие. В този смисъл заверяването на банковата сметка на двамата цеденти за извършените възмездни цесии е необуславящ изхода на спора въпрос и за него не е налице основната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Т. А. Л.” Н., К. срещу решението на БАС в частта му, потвърждаваща отхвърлителното решение на БОС по предявените искове по чл.694 ал.1 изр.1-во предл.2-ро ТЗ вр. чл.99 ал.1 ЗЗД.
Въпросът във връзка с действието във времето на промяната на чл.646 ал.2 ТЗ е относим към допустимостта на обжалваното решение, за която съдът следи служебно – т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С § 8 от ПЗР на ЗИДТЗ, чл.646 ал.2 ТЗ е изменен /ДВ бр.20/2013 г./. С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността. С решение № 4/11.03.2014 г. по к.д. № 12/2013 г. Конституционният съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14 ал.1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 г./ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед новата разпоредба на чл.646 ал.2 ТЗ, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка относно евентуалната допустимост на исковете, предявени от „Т. А. Л.” по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.20/2013 г. По тези съображения следва да се допусне до касация обжалваното решение на БАС в отменително – отхвърлителната му част по исковете по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр.20/2013 г. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл.649 ал.6 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40/22.04.2013 г. по в.т.д. № 72/2013 г. на Бургаски апелативен съд в частта му, в която е потвърдено решение № 242/15.10.2012 г. по т.д. № 600/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40/22.04.2013 г. по в.т.д. № 72/2013 г. на Бургаски апелативен съд в частта му, в която след отмяна на уважително решение № 242/15.10.2012 г. по т.д. № 600/2009 г. на Бургаски окръжен съд по предявени искове от „Т. А. Л.” – Н., К. срещу [фирма] в несъстоятелност и [фирма] по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ за установяване нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] учредяването на ипотека и на особен залог, учредени с нотариален акт за договорна ипотека, вписан в служба по вписванията П. с вх. рег. № 500/09.05.2007 г., акт № 48 том І дело № 388/2007 г. и договор на особен залог на машини и съоръжения от 09.05.2007 г. е постановено решение, отхвърлящо тези искове и е присъдена държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.