Р Е Ш Е Н И Е
№ 641
София, 21. 07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело 1877/2008г. по описа на Второ гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218 ал.1 б.”а” ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Е. М. Х. и И. М. Х. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 172 от 26.10.2007г. по гр.д. № 579/2005г. в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение по иска по чл.7 ЗВСОНИ и е отхвърлен обусловения иск по чл.108 ЗС.
Подадена е и частна жалба срещу посоченото решение, с което производството по делото е прекратено като се поддържа, че в тази част то има характер на определение, преграждащо развитието на производството.
Ответникът Х. Д. Х. е подал писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./, в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Жалбите са подадени в срок и съдържат изложение на отменителните основания, поради което са процесуално допустими.
Като провери служебно валидността и допустимостта на решението и след като обсъди доводите на касаторите, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС.
С решение № 2152/04 от 03.08.2005г. по гр.д. № 88/2004г. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил решение № 57 от 23.04.2001г. по гр.д. № 1360/2000г. на Бургаския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С отменителното решение на ВКС са дадени указания на въззивния съд да остави исковата молба без движение по реда на чл.100 ал.1 ГПК /отм./ за отстраняване нередовността на обстоятелствената й част с посочване на фактическите обстоятелства, характеризиращи провопораждащите факти и съдържанието на материалното правоотношение като се направи и съответно искане в петитума.
При новото разглеждане на делото ищците са депозирали молба, в която са посочили, че процесният имот – първи етаж от къща в гр. Б., ул.”Т” № 28 е бил отчужден по ЗОЕГПНС от наследодателя им Б. О. Б. и придобит от държавата, за което са съставени актове за държавна собственост № от 10.11.1949г. и № 1957от 06.01.1955г. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът се е намирал в патримониума на държавата , тъй като договорът от 1969г. , с който тя е продала имота на В. Т. А. и Х. Д. А. , чиито наследници са ответниците по делото, е сключен в нарушение на закона по смисъла на чл.7 ЗВСОНИ – не са били спазени изискванията на чл.14 и чл.15 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 1967г. /отм./.
Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на Бургаския районен съд № 653 от 29.07.2000г. по гр.д. № 2823/1992г. , с което е отхвърлен иска по чл.7 ЗВСОНИ и е прекратил производството по делото, а по иска по чл.108 ЗС го е оставил в сила.
Решението, с което производството по делото се прекратява в хипотезата на чл. 209 ал.1 изр.1 ГПК /отм./ за пръв път от въззивния съд е последица от решаващата дейност, която той извършва при проверката на допустимостта на иска , обуславяща и допустимостта на съдебното решение на първата инстанция. Налице е единен съдебен акт и поради това решението в частта, в която се прекратява производството по делото не подлежи на самостоятелно обжалване. Ето защо подадените по настоящото дело две жалби – касационна срещу решението по чл.209 ал.1 ГПК /отм./ и частна жалба в прекратителната му част следва да бъдат разгледани от ВКС едновременно в производството по чл.218а ГПК /отм./.
Въззивният съд е приел, че ответниците не са закупили имота непосредствено след неговото одържавяване, а след придобиването му от държавата по гражданскоправна сделка – договор за замяна, поради което искът по чл.7 ЗВСОНИ е недопустим, а при липса на основание за прогласяване нищожността на договора за продажба от 05.03.1969г. на В. Т. А. и Х. Д. А. , ищците не могат да се легитимират като собственици и съответно да искат предаване владението на имота на основание чл.108 ЗС.
Решението е валидно и допустимо.
Доводите в двете жалби са за допуснато нарушение на закона, и на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Поддържа се, че липсва изрично изискване в закона за реституция в хипотезата на чл. 7 ЗВСОНИ държавата да не е губила собствеността от момента на одържавяването до влизане в сила на този закон, поради което съдът не е имал основание да съобразява доказателствата по делото за основанието, на което държавата е собственик към момента на предявяване на иска. На следващо място се поддържа от касаторите, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата, свързани с доказването на твърдението на ищците, че не е завършен фактическият състав на първоначалното одържавяване на втория етаж от къщата поради липса на утвърждаване на решението на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС от министерския съвет. Според касаторите това опорочава и последващата процедура на връщане на първоначално отчуждения втори етаж и отчуждаването на първия етаж, което е основание за приложение на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ.
Касационната жалба е неоснователна.
На основание чл.2 ал.2 ГПК /отм./ съдът е длъжен да разгледа иска само на основанието, на което той е предявен т.е. въз основа на фактите, посочени от ищеца, от които той извлича своето право. По настоящото дело ищците са твърдяли, че апартаментът на първия етаж е отчужден и продаден на трети лица в нарушение на действащите тогава нормативни актове. Тези твърдения дават основание искът да се квалифицира по чл.7 ЗВСОНИ.
Този иск съгласно разясненията на ТР 1/1995 на ВС, ОСГК т. 2-В . е установителен и има за предмет прогласяване нищожността на сделките, въз основа на които трети лица са придобили имоти по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ поради наличие на пороци, изчерпателно изброени в закона – нарушение на нормативни актове, използуване на служебно положение, използуване на партийно положение и злоупотреба с власт. Целта на провеждането на иска е да се установи недействителността на основанието , по силата на което третото лице е придобило одържавения имот, от което следва, че то не е породило правно действие и имотът като останал в държавата, се възстановява в полза на ищеца въз основа на реституционния закон. В разглеждания случай се поставя въпросът дали е допустимо чрез този иск да се установи недействителност на договори, по които държавата не се легитимира като собственик по законите , посочени в чл.1 и 2 ЗВСОНИ. На този въпрос въззивният съд е дал отрицателен отговор и това становище е законосъобразно. Действително в чл.7 ЗВСОНИ не е посочено изрично , че при разпореждане от държавата в полза на трети лица тя трябва да се легитимира като собственик чрез одържавяване, но това следва от тълкуването на разпоредбата във връзка с чл.1 и 2 ЗВСОНИ, който предвижда реституция само на отчуждени от държавата имоти по изчерпателно изброени закони. В този смисъл са и мотивите на решение № 1* от 17.10 2002г. по гр.д.. № 2085/2001г. ІV г.о. постановено при първото разглеждане на делото от ВКС. В случая е установено по делото, че към момента на продажбата държавата е била собственик на друго основание, а това изключва приложението на чл.7 ЗВСОНИ. С оглед на изложеното доводът за неправилно приложение на закона е неоснователен. Неотносими към предмета на спора са доводите на касаторите за наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на основание чл.2 ал.2 ЗВСОНИ – поради незаконно отнемане на първия етаж, без да е приключила процедурата по чл.11 ал.4 ЗОЕГПНС /отм./ за утвърждаване на решението на комисията по отчуждаването от Министерския съвет, защото дори и при това основание за отнемането на собствеността, реституция не може да настъпи без провеждане на иск по чл.7 ЗВСОНИ. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 172 от 26.10.2007г. по гр.д. № 579/2005г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: