ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
София. 10.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 657 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. строежи ЕООД-П. против решение № 139/5.03.2009 г. по гр.д. № 2393/2006 г. Софийски АС в обжалваната част, с която се отхвърлят предявения от касатора срещу Община-П. иск по чл.79 във вр. с чл.258 и чл.266,ал.1 ЗЗД в частта за сумата 79 398.67 лв. и евентуалния иск в частта за същата сума на основание чл.59 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че претенцията следва да бъде разгледана за два различни периода, на две различни правни основания: 1. За периода януари-март 2004 г. на договорно основание, и 2. За периода април-октомври 2004 г. на основание чл.59 ЗЗД по евентуалния иск. Прието е, че анексът от 22.03.2004 г. за удължаване на договора до провеждане на процедура от Община-П. за нова обществена поръчка не е произвел действие, тъй като подобно удължаване на срока на договора, сключен при определени условия в резултат на обществена поръчка, е нищожно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че САС се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: Налице ли е действителна облигационна връзка между страните обективирана в договор № 63/22.03.2000 г. за общ.поръчка?, Извършени ли са били от ищеца всички СМР по процесните 9 бр. протоколи обр.19?, Направил ли е ответникът възражения при приемане на изработеното?, Заплатени ли са били на ищеца приетите СМР?.
Твърди се, че обжалваното решение в частта касаеща извършените СМР през първо тримесечие на 2004 г. противоречи на константната практика на ВКС-Р № 240/14.06.2007 г. по т.д. № 1026/2006 г. на ІІ т.о, Р № 1100/4.07.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г. на V г.о. и Р № 1661/6.12.99 г. по гр.д. № 972/99 г. на V г.о, по въпроси на договора за изработка.
Тези въпроси касаят възприетата по делото фактическа обстановка-приетите за доказани факти и обстоятелства, и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Това са факти, които се доказват с всички доказателствени средства. С оглед твърдяното противоречиво произнасяне по фактически въпроси, то представените съдебни решения по тези фактически въпроси не могат да обусловят приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Поставя се и въпросът: Следва ли да бъде зачетено предходно произнасяне от ВКС по същия договор с присъждане на СМР за предишните 2002 и 2003 г.? Твърди се, че въззивното решение в същата част за извършените СМР през І тримесечие на 2004 г. противоречи на Р № 187/5.03.2008 г. по т.д. № 837/2007 г. на ІІ т.о. по което е налице произнасяне между същите страни от същия правопораждащ факт-договор № 63/22.03.2000 г., но за СМР през 2002 г., и на Р 504/12.06.2008 г. по т.д. № 126/2008 г. на ІІ т.о. по същия договор, но за СМР през 2003 г.
Твърдяното противоречие не е налице. Предмет на цитираните решения на ВКС е частичен иск между същите страни и на същото основание, но само за други предходни периоди-тези за 2002 г. и 2003 г., поради което с тези решения е формирана СПН относно валидността на договора за обществена поръчка, която е зачетена от решаващия съд на стр.4 от мотивите на обжалваното решение. Следователно спазена е разпоредбата на чл.224,ал.1 ГПК-отм. С това е даден правилен отговор и на първия от поставените въпроси в изложението.
Тук следва да се направи разграничението, че в цитираните последни две решения на ВКС, освен договора, се има предвид и анекса във връзка с писмо на Община-П. с изх. № 32/21.08.2001 г. за изменение на ценообразуващите условия-часовата ставка – на лист 24, докато предмет на обжалваното решение е друг анекс от 22.03.2004 г.-на лист 26, който е процесен по обжалваното решение.
По поставения въпрос-съществува ли валидно облигационно отношение въз основа на анекса от 22.03.2004 г.?, ВКС би могъл да се произнесе при преценка на касационното основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и в това производство. Прието е, че анексът от 22.03.2004 г. за удължаване на договора до провеждане на процедура от Община-П. за нова обществена поръчка не е произвел действие, тъй като подобно удължаване на срока на договора, сключен при определени условия в резултат на обществена поръчка, е нищожно. Затова, за втория период от време е разгледан евентуалния иск на основание чл.59 ЗЗД.
Твърди се от касатора, че обжалваното решение в частта с която е отхвърлен евентуалния иск за неоснователно обогатяване на основание чл.59 ЗЗД, е в противоречие с т.1 ППВС 1/79 г., тъй като следвало да се разгледа на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, ако анекса е нищожен.
Твърдяното противоречие е налице по отношение на основанието на което следва да се разгледа евентуалния иск. Съгласно т.1 ППВС 1/79 г. първият фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго, /а не само недължимо плащане-за чл.55,ал.1 ЗЗД/. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване и спестяване.
По изложените съображения, налице е селективният критерий чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване само по отношение на евентуалния иск.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 139/5.03.2009 г. по гр.д. № 2393/2006 г. на Софийски АС само в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за сумата 79 398.67 лв. на основание чл.59 ЗЗД.
Не допуска касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 587.96 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: