Решение №642 от 20.7.2009 по гр. дело №345/345 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
 
№ 642
 
 
 
 
София  20.07.2009 г.
 
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на осемнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                  
                                                                 МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
при секретаря  Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 345/2008 г.
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. С., подадена от представителя му адвокат Б, срещу въззивно решение от 11.12.2007 г. по гр. д. № 2589/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен. Това е така, защото не е настъпило отлагателното условие по предварителния договор – за покупка на друго жилище от продавача или приключване с влязло в сила решение гр. д. №12739/1994 г. на СРС за обявяване за окончателен предварителен договор за закупуване на апартамент, находящ се в София, ул. „И”. Освен това по делото няма доказателства наследството на продавача по предварителния договор за процесния апартамент да е било прието.
Ответникът по касационната жалба Е. И. М., град С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е отменил решение от 26.01.2006 г. на Софийския районен съд по гр. д. №5926/2005 г. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е обявил за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключеният на 04.06.2000 г. предварителен договор, с който Д. Д. И. , наследодател на касатора, продава на Е. И. М. недвижим имот – апартамент №108, находящ се в град С., ж.к. „Х”, бл.24, вх. Д, ет.7. Въззивният съд е приел, че предварителният договор съдържа всички необходими реквизити и са налице всички законови изисквания за обявяване на договора за окончателен по съдебен ред.
Въззивното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за това, че не се е сбъднало посоченото по-горе отлагателно условие. По делото е установено, че с влязло в сила решение е обявен за окончателен предварителен договор за закупуване на апартамент, находящ се в София, ул. „И”. Правилен е и изводът на въззивния съд, че за наследството на продавача по предварителния договор е назначен управител по реда на чл.59, ал.1 ЗН, поради което и не е било необходимо касаторът да приема наследството.
От това следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.12.2007 г. по гр. дело № 2589/2006 г. на Софийския градски съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.

Scroll to Top