Р Е Ш Е Н И Е
№ 643
София, 24. 08. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело 2005 /2008г. по описа на Второ гражданско отделение и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218 ал.1 б.”а” ГПК /отм./
Р. Д. Г. в качеството му на ЕТ „А” е обжалвал въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 94 от 30.11.2007г. по гр.д. № 155/2007 г..
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Н. а. за п. гр. С. не е подал писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./ и не изразява становище в касационното производство.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Бургаският апелативен съд е отменил решението на Сливенския окръжен съд № 73 от 16.07.2007г. по гр.д. № 695/2006г. и е отхвърлил исковете на ЕТ „Ай джи ен – Р. Г. против Н. а. за п. за присъждане обезщетение на имуществени вреди , представляващи претърпени загуби в размер на 17 500 лв. и 42 280 лв. пропуснати ползи, както и неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от незаконосъобразни действия на данъчната администрация.
Не е било спорно по делото и е прието от въззивния съд, че Р. Г. е регистриран като едноличен търговец и е имал разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати клас „В”, намиращи се в две игрални зали в гр. С. за срок от една година. На 15.10.1998г. е бил съставен констативен протокол от данъчни инспектори на ТДУ гр. С. за констатирани нарушения, иззети са 10 броя игрални покер автомати , съставен е акт за нарушение и въз основа на него наказателно постановление за нарушение на Закона за акцизите, изразяващо се в експлоатация на игрални покер автомати , без да е заплатен дължимия акциз като е наложена глоба в размер на 1500 лв. и отнемане в полза на държавата на десет броя автомати. Правните изводи на апелативния съд са, че незавасимо от отмяната на наказателното постановление от Сливенския окръжен съд с решение от 28.09.1999г. а.х.д. № 79/1999г. действията на длъжностните лица на ответника не са противоправни, защото към момента на проверката ищецът не е разполагал с разрешение за хазартни игри. То е издадено на 25.09.1998г., но е връчено на Р. Г. след проверката от данъчните органи – на 06.11..1998 г. и издаването на наказателното постановление, освен това съгласно чл.22 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите, акцизът се внася след закупуване на чрез закупуване на бандеролен знак / стикер/, който е държавна ценна книга.
Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно обезпечителна по отношение на вреди, причинени от лице при или по повод изпълнението на възложена работа. В случая е установено, че ищецът по делото е претърпял вреди, вследствие на направена данъчна проверка, по повод на която е издадено наказателно постановление , но то е било отменено от съда. Решението на Сливенския окръжен съд по а.х.д. № 79/1999г. е постановено на основание чл.33 ЗВАС /отм./ и на основание чл.30 ЗВАС /отм./ то е задължително за всички като конститутивните му правни последици следва да бъдат зачетени при последващ спор относно гражданскоправните последици, настъпили от действията на административния орган. В случая въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че отмяната на наказателното постановление не го обвързва и след самостоятелна преценка на доказателствата е приел, че нарушението е извършено и служителите на данъчната служба са действали правомерно, което по същество се свежда до преценка и на законосъобразността на влязлото в сила решение , с което наказателното постановление е отменено, което е недопустимо. Обстоятелството, че ищецът по настоящото дело – касатор не е представил своевременно доказателства за издаденото му разрешение могат да се преценяват единствено като поведение, с което е допринесъл за настъпването на вредите , даващо основание за намаляване отговорността на деликвента на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, а не като факт, който доказва липсата на виновно поведение на съответните длъжностни лица-служители на ответника по повод издаване на наказателното постановление. Тяхната вина като преки причинители на непозволеното увреждане се презумира, за разлика от отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД , която е безвиновна. С оглед на изложеното на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ обжалваното решение следва да се отмени поради допуснато нарушение на процесуалните правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 94 от 30.11.2007г. по гр.д. № 155/2007 г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав по реда на отменения ГПК от 1952г. на основание § 2 ал.2 ПЗР ГПК обн. Д.в.бр.59/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: