О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети юни март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 379 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. П. и П. П. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.07.2009г. по гр.д. №257/2006г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на С. К. П. и П. П. П.,че П. Н. П. е собственик на основание наследство от Н. П. А. на ? ид.част от УПИ *,кв.19 по ПУП на с. Л.. София с площ от 1054кв.м. и на основание чл.108 ЗС С. К. П. и П. П. П. са осъдени да му предадат владението върху ? ид.част от имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа ,че съдът се е произнесъл по въпроса кога са налице предпоставките на чл.107,ал.2 ГПК/отм./,т.е. кога не следва да бъде даден ход на делото; по въпроса кога следва да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд по реда на чл.205 ГПК/отм./; по необходимостта при спор за идентичност на имота съдът да назначи съдебно-техническа експертиза; по въпроси,касаещи приложението на чл.79 ЗС,както и по въпроса са правомощията на второинстанционния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационна жалба П. Н. П. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по два от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че К. П. Г. , наследодател на С. К. П.,и Н. П. А. , наследодател на П. Н. П.,са притежавали правото на собственост върху процесния имот в съсобственост при равни квоти и по силата на наследствено правоприемство притежаваните от тях идеални части са преминали в собственост на наследниците по закон-1/4 за П. Н. и ? за С. К.
Възражението на С. К. и П. П. ,че са придобили по давност целия имот е прието за недоказано- прието е,че не е проведено успешно доказване на обстоятелството,че са осъществявали фактическа власт върху целия имот в продължение на повече от 10 години с намерение за своене. Прието е,че до 2001г. част от имота е владяна от П. П. чрез държател /св. Денков/,който е осъществявал фактическата власт върху вещта за него и едва през 2001г. фактическата власт върху спорната част от имота е преминала във владението на П. и С. П. ,които я упражняват и понастоящем.
По отношение на събирането на доказателства искането на П. П. за изслушване на свидетелски показания е прието за неоснователно по причина,че в производството пред първоинстанционния съд са били разпитани свидетели.
По отношение направеното от С. П. и П. П. оспорване на идентичността на имота с имота,описан в н.а. №109/1970г. и н.а. №117/1971г. въз основа на изявлението на пълномощника на П. П. ,че не оспорва идентичността,въззивният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване че тези имоти са идентични.
По въпроса за приложението на чл.107,ал.2 ГПК/отм./ наведените от касаторите доводи касаят съдопроизводствени действия,извършени от първоинстанционния съд,което обаче не би могло да обуслови наличие на основание да допускане до касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на предпоставки за допускане до касационно обжалване по въпроса,касаещ приложението на чл.79 ЗС,тъй като не са посочени решения на ВКС,респ. на други съдилища,в които да е изразено становище,различно от застъпеното от СГС в обжалваното решение. Посочено е само определение №53/28.01.2009г. по гр.д. №4792/2008г. на ІV ГО на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК,който с. акт обаче не може да обуслови наличие на основание за допускане до касационно обжалване с оглед указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това доводите за наличие на противоречива практика по така поставения въпрос са свързани с извършена от въззивния съд преценка на доказателствата и на правните последици на установените по делото конкретни факти,което не може да доведе до извод за наличие на принципно противоречива практика-всеки конкретен казус има своя специфика и се разрешава с оглед на конкретните факти и техните правни последици. Противоречие в практиката би било налице само при наличие на изразени от съдилищата принципно различни становища по приложението на определена правна норма без оглед на конкретните факти, които са установени по спора.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да даде указания на страните за кои съществени обстоятелства следва да сочат доказателства,в чия тежест е доказването на всяко обстоятелство,с какви доказателства,както и последиците от непредставянето на доказателства, основана на указанията,дадени в т.3 на П. №1 от 1953г. на Пленума на ВС. Тези указания касаят правомощията на второинстанционния съд преди влизане в сила на ЗИДГПК/отм./,обн. ДВ. бр.124/1997г. и са неприложими в настоящия случай.
Основателни са обаче доводите за наличие на основание за допускане до касационно обжалване по въпроса за възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм/.,т.е. по въпроса кога следва да се приеме,че страната не разполага с възможност да ангажира гласни доказателства пред въззивния съд с оглед указанията,дадени в т.6 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Основателни са и доводите за наличие на основание за допускане до касационно обжалване по въпроса за начина на установяване идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза с оглед указанията,дадени в т.10 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.07.2009г. по гр.д. №257/2006г. по описа на Софийски градски съд по въпроса за възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм/.,т.е. по въпроса кога следва да се приеме,че страната не разполага с възможност да ангажира гласни доказателства пред въззивния съд и по въпроса за начина на установяване идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.
Да се изпрати съобщение до касаторите в седмодневен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: