О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София,11.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 521/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Х. , в качеството й на частен с. и. , р. № 8* район на действие Я. окръжен съд срещу решение №23 от 04.03.2009г. по гр.д.20/09г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено решение №927 от 17.12.2008г. по гр.д. 1362/08г. на Я. районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу “ В. Ко” Е. – гр. Я. иск по чл. 79 ЗЧСИ за разликата над сумата от 835.06лв. до пълният предявен размер от 3081.96лв.- съставляващи такси и разноски по изп.д. 123/07г. на ЧСИ Х.
Ответникът по касация- “В” Е. – гр. Я., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол с. акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че релевантния материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е относно дължимостта на пропорционални такси в съдебното изпълнение, които не се събират авансово, а при изпълнение на парично вземане и зависимостта за начисляването им от начина на плащане на длъжника – чрез съдебния и. или директно на взискателя. Посочено е, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, част от които приемали, че не е от значение дали плащането е осъществено чрез съдебния и. или директно на взискателя, тъй като и в двата случая таксата била дължима и при липса на доброволно изпълнение следвало да бъде събрана чрез нарочно производство по чл.79ЗЧСИ, а изпълнителното дело прекратено, както и това, че тази такса независимо как е заплатен дълга се дължи, като съдебния и. можел да не прекратява изпълнителното дело до събирането й. Цитирани и приложени са решения по гр.д. 935/06г. на Плевенски окръжен съд и решение по гр.д. 403/07т. на Б. окръжен съд в същия смисъл.
С. решението, предмет на касационно обжалване, състав на Я. окръжен съд е приел неоснователност на подадената въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд, в частта, с която иска по чл. 79 ЗЧСИ е бил отхвърлен, поради това, че осъщественото от длъжника плащане по образуваното от ищцата изпълнително дело е било осъществено чрез извънсъдебно споразумение между страните по него, а само сумата 3109.48лв.е била събрана от съдебния и. чрез принудителни действия, поради което и само върху тази сума следвало да бъде начислена пропорционална такса, правилно определена от районния съдия, като само до този размер иска е основателен. По отношение на претенцията, която визира като база за начисляване на пропорционалната такса цялата дължима по изпълнението сума е извършена преценка, че не се дължи такса върху дълг, който не е бил принудително събран от съдебния изпълнител. И тъй като в тази част липсва действие, “ услуга” по смисъла на чл.78, ал.1 ЗЧСИ, то и иска правилно е бил приет за неоснователен от първостепенния съд.
Поддържаният от касатора Х. въпрос е съществен, поради това, че е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора, като освен това същия е разрешен в противоречие със сочените и приложени съдебни актове- решение по гр.д. 935/06г. на Плевенски окръжен съд и решение по гр.д. 403/07т. на Б. окръжен съд, тъй като с тях във връзка с разрешаването му е прието в същата хипотеза, точно обратното – изведена е дължимост на пропорционална такса независимо от това дали сумата е била събрана чрез действия на съдебния и. или е била заплатена директно на взискателя. Следователно, установени са предпоставките по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 44.93 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №23 от 04.03.2009г. по гр.д.20/09г. на Я. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора- И. С. Х. , действуваща в качеството й на частен с. и. , р. № 8* район на действие Я. окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС. в размер на 44.93лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: