Р Е Ш Е Н И Е
№ 644
София 20.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 562/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. П., град Р., срещу въззивно решение №578 от 12.11.2007 г. по гр. дело № 693/2007 г. на Русенския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен. Нотариалният акт за покупко-продажба на процесния имот, с който се легитимира като собственик не е обявен за недействителен. Влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено по отношение на неговия праводател Г. Ч. , че Ц. Н. , праводател на ответника, е собственик на имота, няма действие по отношение на него. Неправилно е прието, че исковата молба по това дело е била вписана преди да закупи процесния имот от Г. Ч.
Ответникът по касационната жалба „Г”АД, град Р., не е заявил становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:
Русенският окръжен съд е оставил в сила решение №133 от 23.05.2007 г. по гр. д. №5553/2005 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен искът на Н. И. П. срещу „Г”АД с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 156.46/318 идеални части от дворно място, цялото от 318 кв., съставляващо имот пл. №4097 в кв.305 в град Р., при граници на цялото дворно място: изток – УПИ * и УПИ *, запад – УПИ *, УПИ * и УПИ *, север – УПИ * и юг – ул. „. войвода”. Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил процесния имот през 2002 г. от Г. Ч. С влязло в сила на 30.12.2003 г. съдебно решение е признато за установено по отношение на Г. Ч. , че Ц. Н. е собственик на процесния имот. Впоследствие с нотариален акт от 19.08.2005 г. тя е продала на „Г”АД същия имот. По тази причина ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот.
Установителният иск за собственост на Ц. Н. срещу Г. Ч. е предявен през 1999 г., т.е. преди влизане в сила на ЗИД ЗС /ДВ,бр.34 от 2000 г./, с който съобразно новата редакция на разпоредбата на чл.112 ЗС подлежат на вписване и всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. Едва от този момент съобразно разпоредбите на чл.11, б. „в” във вр. с чл.4, б. „з” ПВ на вписване подлежат и исковите молби за собственост. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че исковата молба на Ц. Н. е била вписана. В разглеждания случай обаче е без значение дали исковата молба по това дело е била вписана. Това е така, защото уважаването на иска на Ц. Н. има за последица непротивопоставимост по отношение на нея на правата, които касаторът е придобил от ответника Г. Това следва от общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam iрse habet/.
От това следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №578 от 12.11.2007 г. по гр. дело № 693/2007 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.