Р Е Ш Е Н И Е
№ 644
С о ф и я, 22 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 601/2008 година.
Касационното производство е образувано по жалби от името на подсъдимите М. Н. Б., К. С. Р. и Ч. М. Г., тримата от София.
Предмет на жалбите е въззивно решение № 374 от 04.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 532/2008 г. от Софийския апелативен съд, което се атакува с оплаквания във връзка с касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение за оневиняването на тримата касатори или за изменяване на същото с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление със съответно смекчаване наказателната им отговорност.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
В третоинстанционното производство наведените в жалбите доводи се поддържат от жалбоподателите и техните процесуални представители адв.E. Минкина за първия, адв. Т. Н. и адв. И. С. за втория и адв. Т. Лютфиева и адв. Кр. Милев за третия жалбоподател, всички защитници от САК.
Гражданските ищци и частни обвинители Л. И. и П. И. и техният повереник адв. Ст. А. от САК, с писмено становище молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 12 от 11.04.2007 г., постановена по НОХД № 672/2001 г. на Софийски градски съд подсъдимите К. Л. Х. , М. Н. Б., К. С. Р. и Ч. М. Г., всички от София, са признати за виновни и са осъдени за извършено от тях в съучастие като извършители и с починалия в хода на наказателното производство В. М. А. на 03.03.1998 г. в София престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК за първите трима и чл.54 от НК за последния им е наложено наказание от по 12 години лишаване от свобода на първите трима и 15 години лишаване от свобода на четвъртия, търпими при първоначален строг режим, като са признати за невинни и са оправдани по първоначално предявеното им обвинение деянието да са извършили в съучастие с подс. Емил Х. К. и по хулигански подбуди – чл.116 ал.1 т.10 от НК.
Петият подсъдим по делото Е. К. от София е признат за невинен и е оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро и 3-то вр. чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК. Въпреки приетия за разглеждане и срещу него граждански иск за солидарното му ангажиране за репариране на неимуществените вреди на родителите на пострадалия, няма изричен отхвърлителен диспозитив по исковете срещу този подсъдим. В тази насока няма искане за постановяване на допълнителна присъда.
С присъдата са уважени предявените от пострадалите Л. И. и П. И. – родители на починалия Г. П. Г. от София граждански искове в размер на по 25 000 лв за всеки един от ищците, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъплението, платими от подсъдимите М. Б. , К. Х. , К. Р. и Ч. Г. солидарно, ведно със законната лихва от датата на увреждането на родителите до окончателното изплащане на сумите.
Присъдата е била обжалвана от защитниците на подсъдимите К. Х. адв. М. Даскалова от САК, на М. Б. адв. А. Крулева от САК, на Ч. Г. адв. Кр. Милев от САК и лично от този подсъдим, на К. Р. адв. Т. Н. от САК с оплаквания за незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените им наказания, както и за неоснователност и завишеност на присъдените на ищците обезщетения с искане за отменяването й и постановяване на нова за тяхното пълно оневиняване, алтернативно за изменяването й с преквалификация на извършеното в престъпление по чл.124 от НК, без уточняване на искания за приложение законов състав, със съответната корекция на наказанията им, а като последна алтернатива – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като няма наведени оплаквания и искания за промяна в гражданската й част – отмяна и отхвърляне на предявените искове изцяло като неоснователни или за изменяването й в тази част и намаляване размера на присъдените обезщетения на пострадалите, включително и в съдебните прения пред въззивната инстанция.
В хода на въззивното производство е представен препис от акт за смърт на жалбоподателя К. Х. и с определение от 18.06.2008 г. е отменена обжалваната осъдителна присъда спрямо него, като наказателното производство в тази му част е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК, което определение не е атакувано и е влязло в законна сила.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като е извършена преквалификация на деянието на жалбоподателите от такова по чл.116 ал.1 т.6 от НК в престъпление по чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, намален е размерът на наложените им наказания лишаване от свобода от 12 години на по 10 години за подсъдимите М. Б. и К. Р. и от 15 години на 12 години лишаване от свобода за подс. Ч. Г. , като в останалата й част присъдата е потвърдена.
В касационните жалби от името на подсъдимите се поддържат наново оплакванията, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, повлияло върху правилното приложение на материалния закон и довело до явната несправедливост на наложените им наказание лишаване от свобода, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане за отменяне на обжалваното решение и пълното оневиняване на касаторите по предявеното им обвинение, алтернативно за преквалификация на деянието им в престъпление по чл.124 от НК /най-общо, без конкретизация на престъпен състав/ със съответно намаляване на размера на наказанията им, с приложението на чл.66 ал.1 от НК или пък за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд със съответни указания по приложението на закона.
В жалбите не е взето отношение по уважените граждански искове, нито такова е изразено и в пренията в производството пред ВКС.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема следното:
Жалбите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Групирани, оплакванията на защитниците на тримата жалбоподатели основно са насочени срещу оказаното от Съда доверие на свидетелите Г. М. и Ж. Т. , считани от адв. М като “действителните извършители на деянието” /но кое?/, на Ст. С. и Кр. С. , които вместо свидетели, следвало да бъдат техни съподсъдими като извършители, чиито показания, превратно ценени от съдилищата по фактите, довели до възприемане на невярна фактическа обстановка и оттам – до неправилно приложение на материалния закон.преци към Съда се отправят и заради това, че не бил дал отговор на всички наведени му от тези страни доводи за липса на категорични доказателства относно нанасянето на фаталните удари в главата на пострадалия Г. Г. от страна на тримата, като се счита, че смъртта му е настъпила вследствие падането му на земята и при липсата на действия от тяхна страна за установяване умисъла им да я причинят, то в най-лошия случай отговорността им следвало да бъде ангажирана за непредпазливото й причиняване вследствие умишлено нанесена му телесна повреда, според адв. Лютфиева – “тежка”, като смъртта не била неизбежна, а могла да бъде избегната при “адекватна медицинска намеса”.
В голямата си част тези оплаквания са били наведени и пред въззивния съд и той с основание не се е съгласил с тях. Възползвайки се от правото си да дават обяснения по всяко време на съдебното производство пред първата инстанция, тримата жалбоподатели са депозирали такива едва в съдебното заседание на 10.04.2007 г., при действието на новия НПК / в сила от 29.04.2006 г./, в които са отрекли извършването лично от тях или от някой от съподсъдимите им на действия по увреждането на пострадалия, заявявайки липса на спомени, като по този начин са отнели възможността на Съда и на останалите страни да използват процесуалните способи за включване в доказателствената основа на техните обяснения от досъдебното производство, с които съществено са се различавали. По отношение обаче на констатираните съществени противоречия в показанията на някои от свидетелите или поради липсата им на спомени за някои обстоятелства, за които са изложили възприятията си на досъдебното производство, на основание действащия в хода на съдебното следствие пред градския съд § 249 от ПЗР на ЗИДНПК /отм. ДВ бр.86/2005 г./ те са били инкорпорирани към доказателствените материали, в повечето случаи потвърдени от тях като истинни, и са анализирани от съдилищата по фактите подробно и прецизно. В крайна сметка, неудовлетворението на касаторите идва и от провалените им надежди да не бъдат съдени за инкриминираното деяние, поради неблагоприятния за тях процесуален развой на досъдебното производство, и от отказа на Съда да приеме техните обяснения като истината за случилото се с пострадалия, опитвайки се да прехвърлят увреждането му на някого другиго, пък бил той и някой от починалите подсъдими, спрямо които производството по делото е прекратено на това основание. Доколкото обаче Съдът е изпълнил задължението си да положи всички усилия за разкриване на обективната истина по делото и е постановил съдебния си акт в съответствие с процесуалните изисквания, то неоснователно се вини за кончината на последните, настъпила в резултат на различни ПТП.
ВКС констатира, че процесуалната дейност на Съда по оценка на доказателствата е надлежна, като обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством допустими доказателствени източници. Некоректно от касаторите се коментира аналитичната му дейност само до показанията на посочените по-горе четирима свидетели, като се загърбват тези на редица други очевидци на случилото се вечерта на 03.03.1998 г. като св. Зл. Н. , св. К. С. , св. Ив. М. , св. Р. М. , св. Д. А. , подкрепящи в голямата им част твърденията на св. Г. М. , св. Т, както и на отделилите се от “наказателната група” на подсъдимите св. Кр. С. и св. Ст. С. по причина, че тръгнали да преследват първите двама като част от компанията на пострадалия, с които той се е черпил за рождения си ден, но не ги стигнали. И тъй като последният не е имал шанса да се изплъзне от подсъдимите, първоначално е бил бит в близост до автобусната спирка, заобиколен от петимата подсъдими, а впоследствие издърпан към трафопоста, повален на земята и многократно ритан по тялото и главно в главата, където експертите установяват минимум три фатални силни удара от ритници и един от падането му на терена, като точното им установяване е било затруднено както от наслагването на ударите, така и заради медицинската интервенция за отстраняване на субдуралния хематом от черепната кухина. Въпреки оказаната му помощ той не могъл да излезе от тежкото състояние, в което изпаднал веднага вследствие нанесения му жесток побой от подсъдимите и починал. Събраните доказателства са били оценени в своята взаимна връзка, като Съдът е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 от НПК и е изложил както приетите за установени фактически обстоятелства, като е направил собствен обстоен анализ на доказателствата и редовността на използваните доказателствени средства, така и като е дал отговор на всички, направени му от страните възражения. Изложени са съображения защо Съдът намира истината за случилото се в показанията на посочените по-горе свидетели, както и защо обясненията на подсъдимите, които са проверени твърде обстойно с оглед всички събрани доказателства по делото, са обусловили отношението му към позицията им, обосновано приета за защитна и в разрез с доказателствената основа. В тази насока правилно са ползвани изводите на СМЕ и на СППЕ, определящи броя и механизма на нанасяне на силните удари в главата на пострадалия, оборващи възражението на защитниците смъртта да е настъпила от удара при падането му на земята, а така също охарактеризиращи поведението на участниците в побоя като отговор на първоначалната агресия над подс. М. Б. , но бързо прерастнало в жестоко отмъщение над починалия, въпреки опитите му да им обясни, че той не е участвал в нанасянето на удари на Б. И за последния експертите изключват наличието на физиологичен афект, обосновавайки се с подреденото му поведение и въпреки яростта му при побоя над Г. Г.
Ето защо ВКС в настоящия си състав намира, че фактите по делото са извлечени правилно от доказателствената съвкупност и те са рамката, в която законът е приложен правилно. Нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348 ал.3 вр.ал.1 т.2 от НПК не са допуснати.
Правилно установените факти от кръга на чл.102 от НПК са получили адекватна правна оценка и тя е съответна на закона. Изложени са съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания по делото престъпен състав – чл.115 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като съобразно процесуалните си възможности Съдът е преквалифицирал деянието на жалбоподателите в горното престъпление, оправдавайки ги по предявеното им обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК, без възможност да приложи квалификацията по чл.116 ал.1 т.10 от НК поради липса на протест или жалба на частното обвинение. Основното възражение на защитниците на жалбоподателите, освен недоказаното им авторство, е за липса на умисъл да причинят смъртта на пострадалия. В тази насока Съдът правилно се е позовал на посочената в мотивите му съдебна практика. Започвайки като отговор на неоправданото, според подс. Б. посегателство над личността му, деянието на подсъдимите мълчаливо е преминало в жесток побой над пострадалия, въпреки опитите му да ги спре, при който са му нанасяли многобройни и силни удари в главата, довели до изпадането му в безсъзнателно състояние и оценено веднага от самите тях като крайно тежко, заради което по различен начин всеки от тях се отдалечил от местопроизшествието в опит да заличи връзката си с него. Няма данни никой от тях да е получил някакви увреждания при контакта му с пострадалия Г. Г. , включително първоначалните наранявания на подс. Б. , които последният използувал като повод да се яви в съответното РПУ и заяви за нанесен му побой, но като отказал болнично лечение, каквото в крайна сметка не се е налагало.частието на подсъдимите в нанасянето на ударите в главата на пострадалия обаче е категорично установено, това е продължило на две места, за време от 5 до 15 минути и е било достатъчно интензивно, оценено от св. Зл. Н. като “опасно да се намеся”, а и от св. К. С. и св. Ив. М. В много свои решения ВКС е изяснил разликата между умисъла на дееца да причини смърт по чл.115 от НК и този за нанасяне на телесна повреда, от която е последвала смърт, но която не е целена и желана от извършителя. Извеждането на умисъла от действията на дейците следва да обхване характера на ударите, насоката и силата им, областите от човешкото тяло, които са засегнати, както и пряко причинените увреждания на пострадалия, нещо, с което Съдът се е съобразил. На пострадалия Г. са били причинени най-малко три силни директни удара в различни части на главата му, като е налице и нараняване от твърд тъп предмет с широка плоскост, дало основание на експертите да го приемат като такова от падането му на терена, като всяко от тези наранявания е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт вследствие причинената мозъчна увреда, която е лекувана адекватно, но не е могла да бъде овладяна. И ако не може да има съучастие при причиняване на смъртта по непредпазливост вследствие умишлено нанесена телесна повреда на починалия, то от действията на жалбоподателите не може да се изведе те да са имали умисъла да му причинят само твърдяната от защитника адв. М тежка телесна повреда, а не да причинят смъртта му. Обратно, жестокостта на побоя, наблюдаван от посочените свидетели и тежкото състояние, в което веднага е изпаднал пострадалият не дават основание да се приеме умисъл у дейците за причиняване само на телесна повреда и непредпазливост относно по-далечния резултат – смъртта му, тъй като и последващите деянието техни действия говорят за съзнанието им да са му причинили тежки телесни увреждания, несъвместими с живота, от които са опитали да се разграничат, напускайки в различни посоки местопроизшествието, без да се върнат обратно в заведението. Дори и опита на някои от тях да се окаже на пострадалия бърза медицинска помощ не може да промени изводът на Съда за наличието на умисъл за убийството му, а не за причиняване на телесна повреда, от която е последвала, но по непредпазливост, смъртта му. Като се е съгласил с този извод на градския съд, въззивният не е нарушил закона, а с преквалификацията на деянието в такова по чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК е ангажирал отговорността на касаторите съгласно допустимите процесуални рамки. ВКС намира, че не е налице неправилно приложение на материалния закон и претендираното касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, поради което не могат да бъдат удовлетворени исканията на жалбоподателите за отмяна на обжалваното решение и оправдаването им при наличните данни за участието им в извършване на престъплението и конкретната им вина, нито за преквалификация на деянието им в такова по чл.124 ал.1 от НК, както и за връщане на делото за ново разглеждане.
ВКС намира, че основателно е обаче оплакването за явна несправедливост на наложените на жалбоподателите наказания. С преквалификацията на деянието в престъпление по чл.115 от НК Съдът е счел, че предвиденият в закона минимум на предвиденото наказание не се явява несъразмерно тежко наказание за извършеното и е определил наказанията им при условията на чл.54 от НК. Той не е отдал нужното значение на голямата продължителност, на наказателната процедура, без тяхно процесуално недопустимо поведение, което следва да се отчете като едно изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство, и като време на въздействие върху тях, през което няма данни да са извършители на други противообществени прояви. Не без значение е и младостта им, както и другите отчетени смекчаващи отговорността им обстоятелства. ВКС намира, че след тези над 10 години от извършването на деянието не е необходимо изолирането на жалбоподателите за продължителен период от време, за да бъде постигнато както целеното от закона въздействие върху всеки един от тях, така и да бъде удовлетворено обществото с постигнатата с осъждането им справедливост и превантивния ефект. Затова с наказания от по 7 години лишаване от свобода за подсъдимите Б. и Р. и 9 години лишаване от свобода за подс. Г. , но определени при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тези цели успешно могат да бъдат постигнати и в тази насока обжалваното решение следва да бъде изменено.
Няма наведени оплаквания, а и основание за ревизия на обжалваното решение в гражданската му част, поради което в тази, и в останалата му наказателно осъдителна част, то следва да остане в сила.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.3 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 374 от 04.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 532/2008г. от Софийския апелативен съд, като НАМАЛЯВА при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наложените на подсъдимите М. Н. Б. и К. С. Р. наказания от по 10-десет години лишаване от свобода на по 7-СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на подсъдимия Ч. М. Г. от 12-дванадесет години лишаване от свобода на 9-ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: