5
определение по гр.д.№ 1591 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
[населено място], 24.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1591 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. А. Матов и И. А. Матов срещу решение № 160 от 01.07.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 344 от 2005 г., с което е изменено решение № 59 от 05.04.2005 г. по гр.д.№ 541 от 2004 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният от Н. А. Матов и И. А. Матов /конституирани като правоприемници на починалата в хода на процеса първоначална ищца З. И. Матова/ срещу Г. производствена кооперация „К.-СС”-с.С. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижими имот: производствена база-дърводелски цех, представляващ метална конструкция на бетонни фундаменти на един етаж, със застроена площ от 741 кв.м. и прилежащия й терен, съставляващ УПИ II от кв.67 по плана на [населено място] лъка, [община], одобрен със заповед № 1498 от 1987 г. и заповед № 201 от 1996 г. с площ от 2 860 кв.м. при граници на УПИ: наследници на И. К., улица, река и Д. К..
В касационните жалби се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора съдебна практика по следните правни въпроси: 1. Кои са предпоставките за придобиване на право на собственост по реда на пар.17а от ЗППДОбП /отм./ и по-конкретно необходимо ли е имотът да е бил представен за ползване и оперативно управление с нарочен акт и да е заприходен в баланса на преобразуваното в ТД държавно предприятие, 2. Допустимо ли е при условията на косвен съдебен контрол да се пререшава въпрос, решен с окончателен съдебен акт, в случая решение по адм.д.№ 212 от 2003 г. на Смолянския окръжен съд/, 3. Към кой момент следва да се преценява реализирано ли е мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ- към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. или към момента на постановяване на решението на О. за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, 4. Какво следва да се разбира под реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и дали поставянето на недовършено хале- метални панели на бетонов постамент, без прозорци и врати, без водоснабдяване и електрификация- представлява такова мероприятие, 5. Допустимо ли е норми от един закон /в случая чл.1 от ЗВСВОНИ/ сляпо да се прилагат за казуси, регламентирани в специален закон /в случая ЗСПЗЗ/, 6. Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда необсъждането на всички представени по делото доказателства, 7. Дали строеж по чл.10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституция на целия УПИ, в който е строежа или само на тази част от него, която представлява прилежаща част към сградата. Освен това касаторите считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът ГПК „К.-СС”-с.С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на процесното УПИ, тъй като постановеното в тяхна полза решение на ОСЗГ- [населено място] № 04403 от 19.02.2004 г. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. и Шинка К. върху този имот е материално незаконосъобразно: ищците не са имало право на възстановяване, тъй като върху имота е било реализирано мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ, което е пречка за реституцията на земеделската земя- още към 1988-1989 г. /тоест преди влизане в сила на ЗСПЗЗ/ в имота е било изградено производствено хале в груб строеж /с метална конструкция и на бетонни основи и покривна конструкция от метални форми, покрити с профилна ламарина/, за достъп до което Общината е изградила мост над реката. Според съда, в случая не следва да се прилага чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а чл.10б от ЗСПЗЗ, който не изисква нито законност на застрояването, нито определен вид на конструкцията на сградите, нито начин за тяхното прикрепване към земята, нито спазване на процедурите по отреждане на терена за строителство или друго мероприятие на Държавата. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищците, че съдът няма право да преценява законосъобразността на решението на О., като се е мотивирал с това, че решението е постановено в административно производство, в което не е участвал ответника по делото ГПК „К.-СС”, поради което последният има право да оспорва валидността и материалната законосъобразност на това решение, а при направено такова оспорване гражданският съд е длъжен по реда на косвения съдебен контрол да провери валидността и материалната законосъобразност на решението на О.. Приел е още, че към настоящия момент сградата и терена са собственост на ответника по силата на приватизация и правоприемство от [фирма], в чийто капитал е бил включен процесния имот. Фактическият състав на придобиването на собственост по чл.17а от ЗППДОбП /отм./ включвал: вещта да е заприходена в баланса на приватизиращото се Е., на чийто правоприемник преди това е била предоставена за стопанисване и управление, да не е изключена от акта за преобразуване и да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Тъй като съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ земите, собствеността върху които не може да бъде възстановена поради проведено мероприятие, били държавна собственост, Държавата можела да се разпорежда с тях свободно, включително и да ги включва в капитала на държавни ТД, които впоследствие да приватизира. Прието е и че съгласно ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, процесният имот не съществува реално да размерите, в които е бил отчужден, тъй като е бил отчужден незастроен имот, който впоследствие е бил застроен.
С оглед тези мотиви на въззивното решение първият поставен от касаторите правен въпрос /кои са предпоставките за придобиване на право на собственост по реда на пар.17а от ЗППДОбП /отм./ и по-конкретно необходимо ли е имотът да е бил представен за ползване и оперативно управление с нарочен акт и да е заприходен в баланса на преобразуваното в ТД държавно предприятие/ е несъществен за делото, тъй като този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда: Както бе изложено по-горе, решаващият довод на съда за отхвърляне на иска е, че върху земеделския имот е било реализирано мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ, което е пречка за реституцията, а не че имотът е придобит от ответника по силата на пар.17а от ЗППДОбП /отм./. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че имотът е бил придобит от ответника по силата на приватизация и правоприемство една след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но това придобиване е валидно, тъй като процесната земеделска земя е останала държавна собственост на основание чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ /поради това, че върху нея е било реализирано мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ, което е пречка за реституцията й/ и като такава Държавата е можела да се разпорежда с нея свободно, включително и да я включва в капитала на държавни търговски дружества, които впоследствие да приватизира.
По втория поставен от касаторите въпрос /допустимо ли е при условията на косвен съдебен контрол да се пререшава въпрос, решен с окончателен съдебен акт, в случая решение по адм.д.№ 212 от 2003 г. на Смолянския окръжен съд/ няма посочена противоречива съдебна практика. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, тъй като по него вече има задължителна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 6 от 2006 г. по т.гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че при възникнал спор, гражданският съд може по реда на косвения съдебен контрол за преценява валидността и материалната законосъобразност на административните актове и че решението на административен съд, постановено по жалба срещу административен акт /каквото в случая е решението по адм.дело № 212 от 2003 г. на Смолянския окръжен съд/, замества административния акт, поради което гражданският съд има право да преценява материалната законосъобразност на административния акт и случаите, когато този административен акт е бил проверен от административен съд по реда на обжалването му. От постановяването на тази задължителна практика на ВКС не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
По третия поставен въпрос /към кой момент следва да се преценява реализирано ли е мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ- към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. или към момента на постановяване на решението на О. за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя/ също няма противоречие: Както в обжалваното решение, така и в посоченото и представено от касаторите решение № 1159 от 24.10.2008 г. по гр.д.№ 4293 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че дали са налице пречките за реституция по чл.10б от ЗСПЗЗ следва да се преценява към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. В случая Смолянският окръжен съд е приел, че към 1991 г. в процесния имот вече е било реализирано мероприятие, което е било пречка за реституцията.
По четвъртия поставен въпрос /какво следва да се разбира под реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и дали поставянето на недовършено хале- метални панели на бетонов постамент, без прозорци и врати, без водоснабдяване и електрификация- представлява такова мероприятие/ не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се касае за приложение на неясна или непълна правна норма. По въпроса както се разбира под мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ е налице законово тълкуване в разпоредбата на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ, която разпоредба е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване.
Петият поставен въпрос /допустимо ли е норми от един закон /в случая чл.1 от ЗВСВОНИ/ сляпо да се прилагат за казуси, регламентирани в специален закон /в случая ЗСПЗЗ/ е несъществен за делото, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда. Както бе изложено по-горе, решаващият довод на съда за отхвърляне на иска е обстоятелството, че още към 1988-1989 г. в процесния имот е било реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а не че имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл.1 от ЗВСВОНИ.
По шестия поставен от касаторите въпрос /представлява ли съществено процесуално нарушение на съда необсъждането на всички представени по делото доказателства/ също няма противоречие на обжалваното решение с посочената от касаторите практика на ВКС: Както в обжалваното решение, така и в практиката на ВКС е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства. С оглед на това въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, а доколко направените въз основа на тези доказателства изводи на съда са правилни е въпрос, обуславящ правилността на съдебното решение, който не може да се разглежда и решава в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
По седмия въпрос /дали строеж по чл.10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституция на целия УПИ, в който е строежа, или само на тази част от него, която представлява прилежаща част към сградата/ е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване: По този въпрос няма трайно установена задължителна практика на ВКС и очевидно е налице неяснота в закона, която следва да бъде преодоляна с дадено от ВКС тълкуване на правните норми на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ППЗСПЗЗ, поради което касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане касационни жалби на Н. А. Матов и И. А. Матов срещу решение № 160 от 01.07.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 344 от 2005 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или евентуално на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.