О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети юни март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 332 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Ю. от с. Р.,Община Д. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 11.12.2009г. по гр.д. №318/2009г.,с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта,с която Ш. А. Ю. е осъден да заплати на Ю. С. Ю. сумата 5629лв. за извършени подобрения в имот с пл. №18,кв.3 по ПУП на с. Р.,Кърджалийска област,в частта,с която Шафик А. Ю. е осъден да заплати на Ю. С. Ю. сумата 5500лв. и в частта за разноските и вместо това са отхвърлени предявените от Ю. С. Ю. насрещни искове-искът за заплащане на сумата 5629лв. като неоснователен,а искът за заплащане на сумата 5500лв. като погасен по давност и Ю. С. Ю. е осъден да заплати на Ш. А. Ю. сумата 694.50лв. разноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа ,че съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице владение и кога държане при предявена претенция за заплащане стойността на извършени подобрения в чужд имот,както и по въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за връщане на сумата,дадена като продажна цена с оглед уговорка за последващо прехвърляне на собствеността върху недвижим имот в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така,че съдът в противоречие с практиката не е обсъдил всички доказателства по делото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ш. А. Ю. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по единия от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с оглед представеното по делото пълномощно рег. №575/05.02.2003г.,с което Ш. А. Ю. е упълномощил Ю. С. Ю. да стопанисва процесния имот, вкл. да го отдава под наем и извършва всякакви разпоредитебни действия, вкл. и за себе си,че Ш. А. е владял имота до 05.02.2007г. и е допуснал Ю. С. в имота със задължение да го стопанисва. Това обаче според въззивния съд не дава основание да се приеме,че Ю. С. може да се ползува от привилегията на добросъвестния, съответно недобросъвестния владелец,на които законът в чл.72-74 ЗС предвижда заплащането на извършените в чужд имот подобрения. Прието е,че допускането на Ю. С. в имота представлява държане,т.е. че същият има качеството държател не само към момента на упълномощаването,но и след предявяване на иска по чл.108 ЗС. Поради това,макар по делото да е прието,че Ю. С. е извършил подобрения в имота,искът е отхвърлен като неоснователен по причина,че като държател на имота не може да се ползува от разпоредбата на чл.71 и чл.74 ЗС. Прието е,че отношенията между собственика и държателя могат да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощно или неоснователно обогатяване.
Досежно претенцията за връщане на сумата 5500лв. е прието,че Ю. С. е предал същата на Ш. А. на 05.02.2003г.,но с оглед направеното пред въззивния съд възражение за изтекла погасителна давност претенцията е отхвърлена-прието е,че 5 годишният давностен срок е започнал да тече от предаване на сумата и е изтекъл преди предявяването на иска /26.09.2008г./.
По въпроса за правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и по-специално за определяне качеството на лицето,извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/ твърдението на касатора за разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС е основано на посоченото в изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК П. №6 от 1974г. на Пленума на ВС,т.1,в което е прието,че при разрешаване на въпроса кога една вещ се владее и кога е налице държане следва съдилищата да изхождат от законната презумпция на чл.69 ЗС,че до доказване на противното този,който държи вещта,я държи като своя и следователно я владее.
С оглед така дадените в П. №6/1974г. на Пленума на ВС указания по приложението на чл.68 и чл.69 ЗС при предявена претенция за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и с оглед правилното квалифициране на така заявената претенция,настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По въпроса за момента,от който започва да тече погасителна давност за връщане на сума,дадена като продажна цена с оглед уговорка за последващо прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, твърдението на касатора,че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС е основано на посоченото в изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК П. №1 от 1979г. на Пленума на ВС. С оглед дадените в П. №1 от 1979г. на Пленума на ВС указания досежно разграничаването на хипотезите на дадено на неосъществено или отпаднало основание,както и при начална липса на основание по смисъла на чл.55 ЗЗД и досежно момента,в който започва да тече погасителна давност във всяка една от тези хипотези, настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос за необходимостта да бъдат обсъдени всички доказателства по делото според настоящия състав не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съставлява оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.12.2009г. по гр.д. №318/2009г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по въпроса за правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и по-специално за определяне качеството на лицето, извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/ и по въпроса за момента,от който започва да тече погасителна давност за връщане на сума,дадена като продажна цена с оглед уговорка за последващо прехвърляне на собствеността върху недвижим имот.
Да се изпрати съобщение до касатора в седмодневен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 222.58лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: