Р Е Ш Е Н И Е
№. 645
гр.София, 26.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 467/2009 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на С. А. К. и С. С. А. от гр. В. за отмяна на влезлите в сила решение № 1* от 30.12.2008 год. по гр.дело № 4487/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о. и потвърденото с него решение № 388 от 02.04.2007 год. по в.гр.дело № 1303/2006 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 17.12.2003 год. по гр.дело № 294/2001 год. на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че „В”О. е собственик на място с площ 0.611 дка, заснето с пл. № 224 в гр. В., П. зона „П”/м.”Б”/, при граници: от за пад-път; от юг-двор на „Т”; от североизток-пл. № 2* придобито чрез преобразуване с РМС № 25 от 15.10.1991 год. Молителите представят и се позовават на документи, за които твърдят, че удостоверяват новооткрити обстоятелства – изпълнена реституционна процедура за имот в строителните граници на населеното място по смисъла на чл.10 ЗСПЗЗ с издадено удостоверение по чл.13, ал.ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и че далеч преди започване процедурата по приватизация дружеството-ищец е било уведомено от поземлената комисия В. и Община В. за реституционните претенции по отношение на части от имота с обща площ 25 дка, а впоследствие и за възстановяването на собствеността върху имот пл. № 2* Според молителите, при обсъждане на тези обстоятелства инстанцията по същество би установила отсъствие на изпълнено мероприятие върху предоставения на държавното предприятие за оперативно управление имот, а оттам и за липса на основание имотът да бъде включен в капитала на преобразуваното и в последствие приватизирано дружество и за придобиването му на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./. Освен удостоверение по чл.13, ал.ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, представят се още: становище изх. № 267/06.04.1999 год. на П. комисия В. до Община В. и писмо изх. № 708/19.11.1997 год. на П. комисия В. до „В”ЕО. с приложен списък на собствениците на заявени за възстановяване земеделски земи в м.”Н”; заповед № 2* от 04.12.2000 год. на О. управител за отписване от актовите книги за държавна собственост на земеделски имоти по решение № 631/14.07.1999 год.; заповед № 2125/18.10.1999 год. на Община В. протокол № 9а/14.04.1999 год. на комисия за приемане на помощен кадастрален план; анкета за създаване на регистър и скица към нея и становище изх. № АГ-94/6/13.07.1999 год. на юрисконсулт С. при Община В. до комисията по чл.38 ППЗЕК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 30.03.2009 год. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и от заинтересувани страни, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право са се осъществили или не са се осъществили. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следователно могат да бъдат само новооткрити правнорелевантни факти, представляващи главен предмет на доказване или новооткрити доказателствени факти, имащи помощен характер, които не са били взети от съда при решаване на делото, поради което решението би било обективно неправилно.
За да потвърди въззивното решение, Върховният касационен съд, V г.о. е приел, че ищцовото дружество е доказало правата си на собственик върху спорните 611 кв.м., които са били заснети с отделен кадастрален № 2* а издаденото от поземлената комисия решение № 631 от 14.07.1999 год. не легитимира наследниците на С. А. М. като собственици на процесния имот, попадащ в отредения за гаражна площадка терен от общо 25 декара. Прието е, че след като ДЗС „Д”, гр. В. е предало на „А”, респ. ДАП В. 25 декара „неполивна и необработваема земя-изоставена пясъчна кариера от V-та категория”, а съгласно опис-декларацията /л.98 от гр.дело № 294/2001 год. на ВРС/ С. А. М. е описал нива „Б” от 4.3 дка, ІІ-ра категория, при съседи: Савата С. Я. , път и Д. П. , ставало е въпрос за различни по местоположение земи. Според ВКС, V г.о. щом като имотът е представлявал пясъчна кариера и не са представени документи за собственост върху нея, този имот не е следвало да се връща като земеделски – той не е същия имот, който общият наследодател е внесъл в ТКЗС. В касационното решение е прието, че въпросът дали мероприятието, за което е бил отреден имота е било осъществено и ако не е, дали е следвало да се възстанови собствеността върху земеделските земи в реални граници, т.е. дали е налице хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, би имал значение, само ако по делото е имало доказателства, че именно внесената от С. А. М. през 1949 год. в ТКЗС земя е била земята, отредена за площадка на А. В. през 1972 год.
Предвид на това, представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са относими към решаващия извод на ВКС, V г.о. за потвърждаване на въззивното решение, а именно липсата на идентичност на заявената от наследодателя на ответниците/сега молители/ при влизането му в ТКЗС през 1949 год. земеделска земя със земята, представляваща ІІ част, с площ от 0.611 дка, от нивата от 1330 дка – имот пл. № 1* в м.”Ч” на кв. Владиславово по р.ІІ на решение № 631 от 14.07.1999 год. на ПК В. Въпросът за идентичността на внесената от С. А. М. през 1949 год. в ТКЗС земя със земята, върху която на наследниците му е била възстановена собствеността в реални граници, не е обсъждан във въззивното решение. Според него, щом решението на поземлената комисия е било постановено след приемането на § 6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./ и при условие, че реституционният орган е бил уведомен изрично за откритата процедура по приватизация и за включването на имота в капитала на дружеството, правоимащите по ЗСПЗЗ е следвало да бъдат обезщетени с дялове, акции или компенсационни бонове, но не са имали право на реално възстановяване на имота.
С документите, представени с молбата за отмяна не се удостоверяват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, свързани с решаващия извод на касационната инстанция за потвърждаване на въззивното решение, а именно: липсата на идентичност на внесения в ТКЗС земеделски имот с този, възстановен с решението на поземлената комисия, който е и предмет на спора за собственост. Ето защо, липсва основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Отделно от това, по-голямата част от представените с молбата за отмяна документи са били, респ. са могли да бъдат известни на страната, която се позовава на тях и същата е могла да се позове на тях и да изиска събирането им като доказателства най-късно до приключване на делото във въззивната инстанция. Така, удостоверението по чл.13, ал.ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и становище № АГ-94/6/13.07.1999 год. са послужили като основание на поземлената комисия за възстановяване на собствеността с решение № 631 от 14.07.1999 год. Решението на поземлената комисия се предшества и от изразеното от нея становище изх. № 267/06.04.1999 год. и писмо изх. № 708 от 19.11.1997 год. до „В”ЕО. с приложен списък на собствениците на заявени за възстановяване земи. Споменатите документи, както и заповед № 2125/18.10.1999 год. на кмета на В. , заповед № 2343/04.12.2000 год. на Варненския областен управител, протокол № 9а от 14.04.1999 год., анкета за създаване на регистър и скицата към нея, биха имали значение за изхода на делото, само ако удостоверяват обстоятелства, отнасящи се до идентичността на внесения в ТКЗС през 1949 год. земеделски имот с този, предмет на спора за собственост и на решение № 631/14.07.1999 год. Както се посочи обаче това не е така, поради което молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. К. и С. С. А. от гр. В. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решение № 1* от 30.12.2008 год. по гр.дело № 4487/2007 год. на Върховния касационен съд, V г.о. и потвърденото с него решение № 388 от 02.04.2007 год. по в.гр.дело № 1303/2006 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: