Р Е Ш Е Н И Е
№ 646
С о ф и я, 17 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 692/2008 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане от името на осъдения О. В. Л. от Смолян по чл.420 ал.2 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 70/10.09.2008 г. по ВНОХД № 77/2008 г. на Окръжен съд-Смолян, като е наведен довод за неправилността му с основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и потвърдената с него присъда, възобновяване на производството и постановяване на решение за оправдаване по предявеното му обвинение, а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдение и от процесуалния му представител адв. Н. Сталев от АК-Смолян.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 65/19.06.2008 г., постановена по НОХД № 75/2008 г. на Районен съд-Чепеларе отговорността на подсъдимия О. В. Л. от Смолян е ангажирана за извършено на 27.01.2008 г. в КК “П”, област Смолян престъпление по чл.197 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е осъден на наказание пробация с налагане на пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, като е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.194 ал.1 от НК.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия Л с оплакване за незаконосъобразността й поради неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й изцяло и постановяване на нова за пълното му оневиняване, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
При протекло съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК са приети за установени обстоятелствата, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са признати от осъдения и са били основата, върху която защитата му е изградила доводите си и пред въззивната инстанция за правилното приложение на материалния закон, претендирайки за оправдаването му, тъй като счита деянието му за несъставомерно и като престъпление по чл.207 от НК, още по-малко като такова по чл.194 ал.1 от НК, по който основен състав е квалифицирано то от инстанционните съдилища. ВКС намира, че доводите им и в искането не държат сметка за фактическата рамка на обвинението и утвърдената съдебна практика.
Още в Постановление на Пленума № 6/71 г. /изм. с ППВС № 7/87 г./, раздел ІІ, т.1 Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно “загубена” или “забравена” вещ и правилната квалификация на деянието, с което деецът я отнема с намерение да я присвои. Безспорно е установено, че осъденият Л. е намерил забравен в съседно на неговото заведение за обществено хранене скъп фотоапарат, скрил го е в якето си и е отрекъл намирането му пред лицето, върнало се да го потърси. Следващите два дни го държал в колата си, докато бил уведомен да го предаде в полицията, където пострадалият се бил оплакал и било заведено досъдебно производство. Това е класически случай на отнемане на забравена в “обществено заведение” вещ, която “не следва да се счита за загубена”, съответно установяването на фактическа власт над не следва да се счита за такава върху “намерена” вещ, тъй като собственикът й, забравяйки я в общественото заведение, не е прекъснал владението си върху нея и във всеки следващ момент може да се върне и да я потърси, тъй като се счита за оставена на обществено доверие, докато бъде приета от съответното длъжностно лице, отговарящо за такива забравени вещи, на съхранение. В последния случай ВСР дори е посочил, че своенето на такава вещ от длъжностното лице вече е длъжностно присвояване, а не кражба. Безспорно е също така, че фактическата власт над отнета вещ може да бъде осъществявана след отнемането й от собственика лично от дееца или чрез трето лице, стига то да няма умисъла, че укрива неправомерно отнета вещ, т.е. че тя е придобита от дееца чрез престъпление.
Всичко изложено сочи доводите на осъдения и защитата му за несъставомерност на деянието за неоснователни и в разрез със закона и съдебната практика, поради което не може да бъде удовлетворено искането им за отмяна на въззивното решение и оправдаването му, още по-малко – за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, доколкото ВКС в настоящето производство проверява въззивния съдебен акт, щом първоинстанционният е бил подложен на въззивна проверка. Няма наведени доводи за несправедливост на наложеното на Л. наказание, доколкото то, определено при условията на чл.55 от НК, е в минимален размер, а и настоящата инстанция се произнася в рамките на заявените в искането основания за неправилност на атакувания съдебен акт. Искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. В. Л. от Смолян за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 70/10.06.2008 г. по ВНОХД № 75/2008 г. на Окръжен съд-Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :