О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 646
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1731/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 1004/2007 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 05.07.2006 г. по гр. д. № 8008/2005 г. на СРС в частта, с която Л. Т. Т. и Т. В. Т. са осъдени да предадат на “И” О. гр. С. владението на собствения на дружеството недвижим имот съставляващ апартамент № 1, на първия етаж в сградата построена в УПИ *, в кв. 220 по плана на гр. С., с площ от 159 кв. м. и припадащото му се мазе № 11 с площ от 2.36 кв. м. и съответните идеални части в размер на 16.53% от общите части на сградата и правото на строеж. Оставено е в сила първоинстанционното решение и в частта, с която е признато за установено, че К. Я. и М. Я. не са били собственици на същия имот към 2004 г., когато са сключили договор за продажба на апартамента с Т. и с което са уважени искания по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. актове съставени за извършени разпореждания ч. продажба с описания имот през 1997 г., през 1999 г. и през 2004 г.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Л. и Т. Т. в частта, с която по отношение на тях са уважени установителен и ревандикационен искове са собственост на имота. Поддържа се, че решението е необосновано и незаконосъобразно, което съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е обосновано наличието на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК с това, че въззивният съд с решението се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за противопоставимостта на сключен договор за продажба на недвижим имот, преди вписване на искова молба по предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Вторият материалноправен въпрос разрешен от съда и от значение за изхода на спора е за това дали нормата на чл. 135, ал.1, пр. последно намира приложение, когато трети лица са придобили вещни права върху имот преди вписването на искова молба по чл. 135 ЗЗД за обявяване на договора, от който праводателя им черпи права да е бил а вписана. В подкрепа на твърдението за противоречиво разрешаване на въпросите са представени решения на тричленни състави на ВКС.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от ответниците по иска К. Я. и М. Я. в частта му, с която по отношение на тях е уважен иск по чл. 97, ал.1, ГПК отм. Поддържа се довод за необоснованост на правните изводи, което обосновава касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос дали, сключеният от тях договор за покупко-продажба през 1999 г. е противопоставим на ищеца, поради вписване на искова молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД след сключването му. Вторият разрешен въпрос е дали те са станали собственици на имота на основание кратката придобивна давност за периода от 1999 г. до 2004 г. и дали конституирането им през 2000 г. като ответници по иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от “И” О. , гр. С. има правното значение на прекъсване на придобивната давност. Третият разрешен въпрос е за това дали на тях е противопоставимо вписването на искова молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, по предявения от ищеца иск, след като като предварителният договор, обявяването за окончателен на който се иска, е имал за предмет недвижим имот, различен от закупения от тях. Предварителният договор сключен от ищеца има за предмет покупко-продажба на търговска площ – изложбена зала, а сключеният от тях договор има за предмет – апартамент. Твърдят, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата за което представят решения на тричленни състави на ВКС.
Разрешените от съда въпроси за значението на вписването на искова молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД след като е сключен договор за продажба на имота, предмет на договора, наличието на идентичност на предмета, по двата договора, противопоставимостта на вписването на искова молба по чл. 135, ал. 2 ЗЗД на трети лица, които са придобили вещни права върху имота, преди извършване на това оповестително действие, се решават противоречиво от съдилищата. Тези въпроси са от значение и за точното прилагане на закона, поради което са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение в обжалваните му части.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 1004/2007 г. Софийски градски.
УКАЗВА на касаторите Л. и Т. Т. в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер 1698.68 лв., а касаторите К. Я. и М. Я. по 849 лв. в същия срок както и да представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.