– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 647
гр. София 24.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.04.2016 (тринадесети април две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1410 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 161 001/28.12.2015 година, подадена от Б. И. Г. и И. М. Г., срещу решение № 7911/04.11.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9476/2012 година.
С подадената от Б. И. Г. и И. М. Г. касационна жалба с вх. № 161 001/28.12.2015 година решението на Софийски градски съд се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № І-026-68/14.05.2012 година на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 54 837/2011 година. С тази обжалвана част Б. И. Г. и И. М. Г. са били осъдени да заплатят на М. Р. Ж., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4889.14 лева, представляваща неустойка за забава по раздел VІ, т. 1.4, изр.І от предварителен договор за продажба на недвижим имот и за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху У. от 10.11.2008 година, за периода от 01.06.2010 година до 30.11.2010 година, заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 25.07.2011 година. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 289.30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4889.14 лева, за периода от 28.12.2010 година до 24.07.2011 година, и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 2758.00 лева, представляваща неустойка за забава по раздел VІ, т. 1.4, изр.ІІ от предварителен договор за продажба на недвижим имот и за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху У. от 10.11.2008 г., за периода от 01.12.2010 година до 31.05.2011 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба 25.07.2011 година до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като това от своя страна е довело и до постановяването на решението в противоречие с материалния закон. Направено е искане решението на Софийски градски съд да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което предявените срещу Б. И. Г. и И. М. Г. искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. Г. и И. М. Г. твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Р. Ж. е подала отговор на същата с вх. № 17 461/10.02.2016 година и допълнителен такъв с вх. № 28174/29.02.2016 година, с които е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Третото лице помагач на страната на Б. И. Г. и И. М. Г., а именно [фирма] в несъстоятелност [населено място] не е подало отговор на касационната жалба и не е изразило становище по допустимостта и основателността й.
Б. И. Г. и И. М. Г. са били уведомена за обжалваното решение на 10.12.2015 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 161 001/28.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че на 10.11.2008 година между страните по делото е бил сключен предварителен договор, с който Б. И. Г. и И. М. Г., в качеството им на продавачи и М. Р. Ж., в качеството й на купувач са се съгласили да сключат окончателен договор за посочения в договора недвижим имот. В същия договор е била постигната уговорка продавачите да предадат на купувача фактическата власт върху имота с приемо-предавателен протокол до 31.05.2010 година, след завършването строежа на сградата, в която се намира имота и получаването на разрешение за ползване в срок до 30.04.2010 година. При неспазването на срока продавачите са дължали неустойка в размер на 0.02% от заплатената от купувача цена за всеки просрочен ден, но не за повече от шест месеца. В случай че забавата продължи след изтичането на шестмесечния срок продавачите продължават да дължат неустойка, но размерът на същата вече се определя в размер на пазарния наем за имота, предмет на договора, определен като средно аритметично по данни на три агенции за недвижими имоти, две посочени от купувача и една от продавачите. На 19.12.2008 година е бил сключен окончателен договор, с който обаче не били променени условията на предварителния такъв. Съдът е приел, че Б. И. Г. и И. М. Г. били сключили договор за изграждане на сградата, в която се е намирал обекта предмет на договора им с М. Р. Ж., с [фирма] в несъстоятелност [населено място]. Тъй като дружеството не изпълнило задълженията си в установения в договора за строителство срок, това довело до невъзможност Б. И. Г. и И. М. Г. да изпълнят задълженията си към М. Р. Ж. по сключения договор за покупко-продажба. Затова за Ж. е възникнало правото да претендира предвидената в договора неустойка за забава. Предвид на това въззивният съд е счел, че предявените по делото искове по чл. 92, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са доказани по основание и ги е уважил до размера установен със заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. При това въззивният съд е приел, че твърденията на Б. И. Г. и И. М. Г. за това, че неизпълнението на задължението на третото лице [фирма] в несъстоятелност [населено място] не можело да им се вмени във вина и те не са били длъжни, нито са могли да предвидят, че дружеството няма да изпълни задълженията си по договора за строителство са неоснователни. За такива са приети и твърденията, че неизпълнението на договора за строителство съставлявало непреодолима сила, наличието, на която водело до автоматично продължаване на сроковете за изпълнение на задълженията на ответниците и че такава сила е налице и порази обстоятелството, че процедурите по одобряване и влизане в сила на ПРЗ и ПУП на района, в който се намира сградата не са приключили, което представлява пречка за приложение на предходните планове, а оттам и за довършването на сградата и въвеждането й в експлоатация. Въззивният съд е приел, че наличието на такава сила или случайно събитие е трябвало да възникне до падежа, за да е в състояние да освободи длъжника от отговорност, поради което наличието на административни пречки за осъществяването на строителните дейности трябвало да е възникнало до края на октомври 2010 година, а последващи обстоятелства, обуславящи непреодолима сила, могат да бъдат освобождаващи от отговорност само ако се представят доказателства, че кредиторът би претърпял вреди и при своевременно изпълнение, което не било направено.
Във връзка с тези изводи на състава на Софийски градски съд в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че с обжалваното решение е налице произнасяне по следните правни въпроси, а именно:
1) Допустимо ли е приложението на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД когато в основния договор за продажба на недвижим имот в процес на строеж, сключен между купувача и продавача, има препращане към договора сключен с третото лице строител и са настъпили изрично настъпилите в договора причини-забава или спиране на строителството, които не могат да бъдат вменени във вина на продавачите или на строителя?
2) Представлява ли основание за приложението на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД наличието на административна процедура, започнала с издадена след сключването на договорите по въпрос № 1 заповед на Главния архитект за изготвяне на нови ПУП и ПРЗ за местността, в която се намира имота предмет на двата договора?
3) Представлява, в конкретния случай, признание за виновно неизпълнение на договора за продажба изявлението на длъжника по него към третото лице строител, в което изрично е посочено, че на длъжника не са известни какви със сигурност са конкретните причини за неспазване на срока по договора за строителство от страна на строителя?
4) Действал ли е длъжникът по договора за продажба с грижата на добър стопанин по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД ако е предвидил за изпълнението на задължението си към купувача срок по дълъг от този уговорен за изпълнението на договора за строителство и купувачът се е съгласил че настъпилите обективни причини, водещи до невъзможност за изпълнение от страна на строителя, се признават и като такива освобождаващи отговорност за неизпълнение на договора за продажба продавача по него?
5) Съществува ли задължение за уведомяване за настъпването на обективна невъзможност, когато длъжника по договора не е търговец и когато причината за това е административен акт, който е оповестен публично?
6) Обективната невъзможност представлява ли обективен юридически факт и правното му действие може ли да бъде поставено в зависимост от признание за неговото съществуване от страна на длъжника?
Всичките въпроси са формулирани във връзка с направените по делото от Б. И. Г. и И. М. Г. оспорвания, поради което са включени в предмета на спора и са били предмет на обсъждане от страна на въззивния съд при постановяване на решението му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите са посочили, че по отношение на формулираните от тях въпроси е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПРК хипотеза за допускане на касационно обжалване. Това тяхно твърдение обаче не е подкрепено със съответните доказателства, като не е представена задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, на която въззивното решение да противоречи. Освен на това основание за допускане на касационно обжалване касаторите са се позовали на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Такава е налице по отношение на втория от посочените по-горе въпроси. Видно от влязлото в сила решение № 6598/28.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-А състав, постановено по гр. д. № 20113/2014 година, което е такова по аналогичен случай, като разликата е само по отношение на лицето, което е било ищец в това производство, с него е прието, че в този случай е налице основание за освобождаването на Б. И. Г. и И. М. Г.. Предвид на това този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, което обуславя допускането на обжалваното решение до касационно обжалване по същия. Доколкото всички останали въпроси са включени в предмета на спора, то касационно обжалване по същите не следва да се допуска, а същите ще бъдат преценявани при разрешаването на спора от касационната инстанция.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 7911/04.11.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9476/2012 година по подадената срещу него от Б. И. Г. и И. М. Г. касационна жалба с вх. № 161 001/28.12.2015 година и такова трябва да се допусне.
На Б. И. Г. и И. М. Г. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 159.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7911/04.11.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9476/2012 година по подадената от Б. И. Г. с Е. [ЕГН] и И. М. Г. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] касационна жалба с вх. № 161 001/28.12.2015 година.
ДАВА на Б. И. Г. с Е. [ЕГН] и И. М. Г. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер 159.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.