5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. София,28.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2016 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, представлявано от адв. М. К., срещу определение № 1796 от 08.06.2018г. по ч.гр.д. № 2836/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което, след частична отмяна на определение от 31.01.2018г. по гр.д. № 8112/2017г. на СГС, I г.о., 6 състав е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 23 085 лева с ДДС и е потвърдено първоинстанционното определение в частта, в която искането по чл.248 ГПК за присъждане на разноски е отхвърлено за разликата над 23 085 лева до 21 200 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която в случай на прекратяване на делото по иска на ищеца преди първото по делото съдебно заседание на ответника се дължат сторените разноски съобразно представените от него най-късно с молбата му по чл.248, ал.1 ГПК доказателства за плащане. Поддържа още, че разпоредбата на чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. е неприложима, тъй като тя касае случаите, в които услугата не включва ангажирано процесуално представителство по делото, а по настоящото дело ответникът е ангажирал адвокатското дружество с цел цялостно процесуално представителство, а не само изготвяне на отговор, и това е видно от представеното пълномощно. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че обжалваното определение съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд е приел, че доколкото към отговора на исковата молба, представен от ответника, е приложена само издадена от дружеството фактура, удостоверяваща стойността на услугата, а завереното извлечение от банковата сметка на дружеството, удостоверяващо извършеното на 09.10.2017г. плащане е било представено едва с молбата на основание чл.248, ал.1 ГПК, то приемането на това доказателство по делото е било преклудирано и не следвало да бъде обсъждано, съответното разноските останали недоказани. Счита, че тези мотиви са в противоречие с установената практика на ВКС, обективирана в определение № 101 от 12.03.2012г. по гр.д. № 102/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и определение № 745 от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 5032/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно която ответникът не е длъжен да включи искане за разноски в отговора на исковата молба, нито да представи с него доказателства за извършването им, предвид обстоятелството, че някои от тях биха могли да се извършат и след депозиране на отговора, като достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.
Ответниците Д. З. П., З. Д. П., Д. Д. П., М. С. К. и С. А. К. оспорват частната касационна жалба. Поддържат, че въззивното определение е в съответствие с практиката на ВКС, като сочат, че в случая по делото не е представен договор за правна защита и съдействие с определено в него адвокатско възнаграждение и начин на заплащането му, което е прието от въззивния съд като основание за отхвърляне на направеното искане за присъждане на разноски. Излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба поради липса на надлежно упълномощаване на адв. К., липса на годен платежен документ, установяващ заплащане на адвокатско възнаграждение и получаването му от адвокатското дружество и липса на представен списък по чл.80 ГПК. Излагат и доводи за неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на служебните му задължения да се произнесе по направеното в уточнителната молба оттегляне на исковете против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” или да прекрати делото против този ответник поради недопустимостта на исковете с оглед разпоредбите на чл.515 и чл.516 КЗ. Твърдят, че претендиранато от насрещната страна адвокатско възнаграждение е завишено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че към отговора на исковата молба, подаден от Сдружение „НББАЗ”, не са приложени доказателства за сключен с адвокатското дружество договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено възнаграждение за осъществяването на процесуалното му представителство от адвокати на дружеството, както и начина на изплащането на такова възнаграждение, а само едностранно издадена от ответника фактура за сумата 31 200 лева с ДДС с посочено основание – процесуално представителство по делото, която не сочи на постигнато между страните съгласие за договорено в посочени в същата размер на адвокатското възнаграждение. Приел е, че едва с молбата по чл.248 ГПК ответникът е представил извлечение, отразяващо извършено на 09.10.2017 плащане на сумата 31 200 лева, но доколкото същото не е представено с отговора на исковата молба, приемането му като доказателство е преклудирано и не следва да бъде обсъждано. Изложил е съображения, че при разглеждане на молбата по чл.248 ГПК съдът следва да съобрази представените доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение към момента на искането за разноските, направено с отговора на исковата молба, а не към момента на молбата по чл.248 ГПК. С оглед на това е счел, че доколкото с отговора на исковата молба не са представени доказателства за наличието на договор между сдружението и и адвокатското дружество, в което да е договорено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за реалното заплащане на посочената в едностранно издадената фактура сума, искането за присъждане на разноски в негова полза се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението касаторът е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба, поради противоречие с практиката на ВКС на извода на въззивния съд за настъпила преклузия по отношение на представянето на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение едва с молбата по чл.248 ГПК. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
От друга страна, дори и да се приеме, че е поставен въпрос във връзка с крайния момент, до който могат да бъдат представени доказателства за направени от ответника разноски при прекратяване на делото, този въпрос не е единствено обуславящ крайния извод на въззивния съд за неоснователност на направеното искане по чл.248 ГПК. Въззивният съд е изложил и съображения, че ответникът не е представил доказателства за сключен с адвокатското дружество договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено възнаграждение за осъществяването на процесуалното му представителство от адвокати на дружеството, както и начина на изплащането на такова възнаграждение, а само едностранно издадена от ответника фактура за сумата 31 200 лева с ДДС с посочено основание – процесуално представителство по делото, която не сочи на постигнато между страните съгласие за договорено в посочени в същата размер на адвокатското възнаграждение. Във връзка с тези съображения на въззивния съд относно доказването на сключен договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение и начин на плащането му, явяващи се самостоятелно основание за отхвърляне на направеното искане за присъждане на разноски, частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, поради което, както и да се отговори на въпроса относно срока за представяне на доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, това няма да се отрази на крайния изход на делото.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1796 от 08.06.2018г. по ч.гр.д. № 2836/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: