Р Е Ш Е Н И Е
№ 648
гр.София,19.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1008 от 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл.от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. С. срещу решение № 194 от 05.11.2007 г. по в.гр.д. № 342 от 2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.12.2006 г. по гр.д. № 607 от 2005 г. на Д. окръжен съд в частта му, с която Т. Й. С. е осъден да заплати на И. Д. Д. на основание чл.45 от ЗЗД сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 13.08.2004 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2004 г. до окончателното плащане и разноските по делото в размер на 36,48 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. При определяне на размера на присъденото обезщетение, съдът неправилно е приложил критериите на чл.52 от ЗЗД- не взел предвид, че главната причина за влошеното здравословно състояние на пострадалия при ПТП към настоящия момент е прекарания от него по-рано исхемичен мозъчен инсулт, а не вредите от самото произшествие, не взел предвид възрастта на ищеца и на ответника и обстоятелството, че ответника е оказал помощ на пострадалия веднага след произшествието. Неправилно било прието, че е неотносимо към спора тежкото заболяване на касатора. Не било съобразено и че с оглед конкретната пътнотранспортна обстановка и индивидуалните му качества касаторът не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на катастрофата.
Ответникът И. Д. Д. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В жалбата се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че 8000 лв., които първоинстанционния съд е осъдил Т. Й. С. да заплати на И. Д. Д., са справедливо обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, станало на 13.08.2004 г. по вина на С. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид не само вида на телесната повреда, но и миналото заболяване на пострадалия от ПТП. Счел е за неотносими към въпроса за определяне размера на обезщетението следните обстоятелства: фактът на оказаната от касатора помощ на пострадалия, по-нанатъшното поведение на касатора спрямо ищеца,заболяването и възрастта на касатора.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с визирания в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, въззивният съд е определил обезщетение за претърпените от И. Д. неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие, станало на 13.08.2004 г. по вина на касатора Т. С. , в размер на 8000 лв. При определяне на този размер съдът е съобразил всички относими към този спорен въпрос обстоятелства: характера и тежестта на увреждането /фрактура на шийката на дясната бедрена кост на Д. /, последиците от това увреждане /деформацията на десния крак на пострадалия- външна ротация на крака, изпъкналост и скъсяване с 5 см., пълната невъзможност да се движат пръстите, глезенната, колянната и тазо-бедрената става на този крак, последвалата от дългото обездвижване невъзможност на Д. да се изправя от легнало положение и да се движи без помощ от близките си, обстоятелството, че за физиологичните си нужди е обслужван на легло/ и неблагоприятната прогноза на вещото лице за бъдещото здравословно състояние на пострадалия с оглед опасения от развитие на тромбофлебит.
При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и обстоятелството, че преди ПТП, още през 1984 г. постадалият е претърпял исхемичен мозъчен инстулт с хемипареза на дясната част от тялото му /довел до затруднения в движението на дясната ръка и десния крак/, но правилно е приел, че пълната невъзможност на Д. да става и да се движи сам, без чужда помощ, е пряка и непосредствена последица от настъпилото при ПТП счупване на шийката на дясната му бедрена кост, а не на парезата на десния му крак, настъпила в резултат на инсулта. По делото има безспорни доказателства, че до катастрофата, макар и с инсулт, Д. се е движел с бастун, но без чужда помощ и че именно причиненото от ПТП счупване на шийката на дясната му бедрена кост е наложило залежаване, което от своя страна е довело до отслабване на мускулатурата на другият му опорен долен крайник и в крайна сметка- до пълна невъзможност на пострадалия да става и да се движи сам, без чужда помощ.
Съобразени са и здравословното състояние и възрастта на пострадалия /72 години при настъпване на ПТП/, поради които според вещото лице, дало заключение по наказателното дело, не може да бъде проведено адекватно лечение на пострадалия при произшествието долен крайник- операция с пълна упойка за поставяне на метални плаки в бедрената кост.
Правилно при определяне размера на обезщетението не са взети предвид възрастта и здравословното състояние на виновния за произшествието водач на МПС Т. С. , възможността му да предвиди и предотврати настъпването на катастрофата и обстоятелството, че е оказал незабавна помощ на пострадалия след тази катастрофа. Всички тези обстоятелства имат значение за определяне на степента на вината на Т. С. за извършеното престъпление. Този въпрос обаче е решен с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 319 от 2004 г. на К. районен съд, която съгласно чл.222 от ГПК /отм./ е задължителна за гражданския съд и не може да се преразглежда от него.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 05.11.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.г.р.д. № 342 от 2007 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.